04

Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов скулптор, художник, поет и архитект, представител на Флорентинската школа. Смятан е за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело. Творчеството на Микеланджело се отличава с патос и непрекъснато търсене на идеала за красота като отражение на идеалите на епохата за физическа и духовна мощ и трагизъм. През 1508 година Юлий II възлага на Микеланджело да изпише тавана на Сикстинската капела, голям параклис в Апостолическия дворец в Рим. Според самия Микеланджело това става под въздействието на неговите съперници, които искат да го злепоставят, принуждавайки го да работи в непривичен жанр, но повечето съвременни изследователи отхвърлят тази хипотеза. Микеланджело все пак приема поръчката, но от самото начало проектът на папа Юлий II за изобразяване на дванадесетте апостоли на фона на звездното небе му се струва твърде елементарен и той предлага собствен вариант, приет от папата, включващ повече от 300 библейски фигури и множество сцени – сътворението, падението на човека и обещанието за спасение през пророците и родословието на Христос. Таванните фрески са част от по-обща концепция за украсата на параклиса, която трябва да демонстрира цялостната доктрина на Католическата църква. Изрисуването на огромния таван с размери отнема четири години – от 1508 до 1512 година. Въпреки големия размер и сложността на композицията, Микеланджело изпълнява поръчката със съвсем ограничен брой сътрудници. Той конструира специално скеле и рисува, легнал по гръб, а след като обичайната мазилка не дава желания резултат, той използва нов вид мазилка, забърквана от един от асистентите му. Недоволството си от всички огромни трудности на начинанието той описва в своя дневник и в сонета „В рисуване на Сикстинската капела“.
Facebook Comments