07

Дипломата, получена през 1900 г., разрешава на Айнщайн да работи като преподавател по математика и физика. Поради неразбирателство с професорите си обаче той не получава университетско място. Следват години на лишения и трудности. В периода 1900 – 1902 г. Айнщайн пише много писма с молби за работа, но молбите му са отхвърляни навсякъде. След много перипетии и разочарования с помощта на свой приятел получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн с годишна заплата от 3500 франка. Той остава на тази работа от 1902 до 1909 г. Естеството и характерът на работата му са такива, че му остава много свободно време, което му позволява да се занимава с теоретична физика. През 1905 г. едва на 26 години Айнщайн пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват и променят научния свят. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението: E=m.c2 – за еквивалентност на маса и енергия След като напуска патентното бюро през 1909 г., Айнщайн напредва бързо в кариерата си и става световноизвестен. Преподава в университета в Цюрих, след това в университета в Прага, Политехническия институт в Цюрих, а през 1914 г. заминава за Германия. Между 1914 и 1933 г. е директор на института по физика „Кайзер Вилхелм“ в Берлин. През 1914 г. става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин. През 1915 г. формулира и публикува друг свой основен труд – „Общата теория на относителността“. Специалната теория на относителността постановява, че времето за два обекта, които се движат един спрямо друг, е различно. Общата теория на относителността постановява, че всяка маса изкривява пространството също както билярдна топка върху опъната покривка. Едно от следствията на общата теория на относителността е откриването на черните дупки – небесни тела, които са с огромна маса в малък обем и създават огромно, безкрайно голямо гравитационно поле, от което дори светлината не може да избяга. През 1921 г. Алберт Айнщайн получава Нобелова награда "За заслуги в теоретическата физика и особено за откритието на закона за фотоелектричния ефект“. В Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за фундаментални изследвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края на живота си. Неговите научни интереси са създаването на единна теория на полето и релативистката космология. През 1940 г. получава американско гражданство, но запазва и швейцарското. Не участва в проекта "Манхатън" в Лос Аламос, а за атомните бомби над Хирошима и Нагазаки научава от вестниците. В следващите години Айнщайн става един от основателите на Пъгуошкото движение на учените за мир (международна организация на ориентирана към науката пацифистка група). В рамките на това движение много световноизвестни учени водят борба против надпреварата във въоръжаването и създаването на ядрено и термоядрено оръжие. Умира на 18 април 1955 година от аневризъм на аортата.
Facebook Comments