09

Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Сиприано де ла Сантисима Тринидад Клито Руис и Пикасо е испански художник и скулптор, занимава се с живопис, керамика, колажи, графика. Неговото творчество преминава през много и различни периоди. Създател е на кубизма (заедно с Жорж Брак), преминава през сюрреализма, но остава един от най-големите художници, повлияли изключително много развитието на изобразителното изкуство на XX-ти век. Пабло Пикасо е роден на 25 октомври 1881 година в град Малага. Проявява интерес към рисуването от ранна възраст. През 1891 година семейството се мести в Ла Коруня, където бащата е назначен за преподавател в училището по изкуства, и остава там почти четири години. През 1895 година седемгодишната сестра на Пабло, Кончита, умира от дифтерия, което оказва силно въздействие върху него. След този инцидент семейството се мести в Барселона, градът който Пикасо нарича свой дом по-късно. Бащата и чичото на Пикасо решават да го изпратят в Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ в Мадрид, най-престижното училище по изкуства в страната. През 1897 година, шестнадесетгодишен, Пабло Пикасо заминава за Мадрид, но начинът на обучение не му харесва и малко по-късно спира да посещава академията. В същото време там той често посещава музея Прадо, където се запознава с работите на Диего Веласкес, Франсиско Гоя и Франсиско Сурбаран. Пикасо силно се възхищава от картините на Ел Греко, елементи от които, като удължените крайници и мистичните лица, са отразени в неговото по-късно творчество. Независимо от субективизма произведенията му са обществено ангажирани, силно емоционални, с израз на гняв и болка срещу насилието – „Герника“ (1937 г.). От 1940 г. се включва в движението за мир (плакат и рисунки „Гълъбът на мира“,1947). Работи графики, скулптури, керамика. По време на гражданската война в Испания симпатиите на Пикасо са на страната на републиканците. През април 1937 г. немската и италианската авиация разрушават малкия град Герника, който е културен и политически център на баските. За два месеца той създава своето платно „Герника“, изложено в републиканския павилион на Испания в Париж. В творчеството на Пикасо се открояват: 1. Син период (1901-1904 г.) - преобладаващата е синя и зелена гама. Той също така е наситен с композиции на хора от народа, просяци, проститутки и пияници. В него витае темата на смъртта, старостта, бедността, меланхолията и тъгата. 2. Розов период (1905 – 1907 г.) - преобладават розовите и червени цветове. През тези години той рисува най-вече пътуващи циркови артисти – комедианти, танцьорки и акробати. Арлекино, комедиен образ, който е характерно облекло, става запазен символ за Пикасо. 3. Африкански период и примитивизъм (1907 – 1909 г.) 4. Аналитичен и синтетичен кубизъм (1908 – 1916 г.) 5. Неокласицизъм и сюрреализъм 6. Средиземноморски период след 1945 г. Наред с произведенията на изобразителното изкуство, Пикасо оставя стотици стихотворения. Често на поезията му и другите писмени произведения, създадени от него не се обръща внимание. Въпреки че Пикасо се движи в среди, които активно се занимават с литература, той не пише нищо до 53 години Пикасо създава между 1909 и 1930 година скулптури, които имат голямо влияние на скулптурата на 20 век. Той прави обемни работи непрекъснато, които му служат за експериментално поле за неговите картини. Своите разработки той не развива по-нататък, но те служат за подтик за развитие на футуристите, дадаистите и конструктивистите. Последните творби на Пикасо са смес от стилове. Пабло Пикасо умира на 8 април 1973 г. в Моугинс, Франция, докато той и жена му Жаклин били поканили приятели на гости. Погребан е в провинция на южната част на Франция.
Facebook Comments