10

Виктор-Мари Юго е френски поет, писател, драматург, романист, художник и общественик. Считан е за един от най-известните и важни френски писатели, дали отражение, както върху литературния, така и върху политическия живот на страната. Той заема видно място в историята на френската литература през 19 век, в жанрове и сфери с изключително разнообразие. Едни от най-известните му творби са „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“. Освен литературни изяви, той има и политически речи в Камарата на лордовете, в Учредителното събрание и Законодателното събрание, по въпроси, засягащи например смъртното наказание. В творчеството му са включени и многобройни пътеписи и обширна кореспонденция. Виктор Юго е роден през 1802 година в Безансон, област Франш Конте. Писателят прекарва детството си в Париж с чести пътувания до Неапол и Испания, където военната служба отвежда баща му. През 1813 година се установява в Париж с майка си. През 1819 година основава, заедно с братята си Абел и Йожен, списанието „Консерватьор литерер“, което привлича вниманието на по-широка публика към неговия талант. Първата му стихосбирка „Odes“ излиза през 1821 година, когато е на 19 години. Тя е отпечатана в 1500 екземпляра, които се продават за четири месеца. Един от тях достига до крал Луи XVIII, който отпуска на автора годишна пенсия от хиляда франка. През 1827 г. Виктор Юго публикува пиесата „Кромуел“ („Cromwell“), която има блестящ успех. В нейния предговор той се противопоставя на класическите конвенции, особено на принципа за единство на време и място, и очертава основните идеи на своята романтична драма. От 1830 до 1843 година Виктор Юго се посвещава почти изцяло на театъра, макар че продължава да публикува и поезия. Виктор Юго става член на Френската академия през 1841 година след няколко опита, останали неуспешни, поради съпротивата на група академици, противници на романтизма. През 1844 година той става приближен на крал Луи-Филип, а през 1845 година е обявен за пер на Франция. Първата му реч в Камарата на перовете е в защита на Полша, разпокъсана от своите съседи, а през следващата година се обявява за връщането на политическите изгнаници. В началото на Революцията от 1848 година Юго е назначен за кмет на 8-ми район на Париж, а след това става и депутат в парламента на Втората република, където е част от групата на консерваторите. Виктор Юго участва в потушаването на работническите бунтове през юни 1848 година в качеството си на кмет на 8-ми район. През август 1848 година Юго основава всекидневника „Евенман“. В него той поддържа кандидатурата на Луи-Наполеон Бонапарт, който е избран за президент през декември. След разпускането на Националното събрание, през 1849 година Юго е избран в Законодателното събрание. В знаменитата си реч във френския парламент на 29 август 1876 година, той призовава Франция, французите и света да изпълнят своя морален и хуманитарен дълг към освободителната борба на българския народ, като не спестява и да спомене варварското потушаване на Априлското въстание и Батак. След държавния преврат от 2 декември 1851 година, когато Луи-Наполеон Бонапарт се обявява за пожизнен президент, Юго първоначално се подготвя за бягство, за кратко е арестуван, но скоро е освободен. След това той напуска страната доброволно и заминава за Брюксел, а след това за остров Джърси, британско владение край френския бряг на Ла Манша. Прогонен е от Джърси, заради критики към кралица Виктория, Юго се установява на близкия остров Гърнси. Романът „Клетниците“ е завършен през 1862 г. Носи му невиждан успех и чрез него оставя трайно името си в историята. „Клетниците“ и до днес е популяризиран чрез множество адаптации в театъра, телевизията и киното. Романът съдържа пет обособени части и се подразделя на глави, като основният разказ се гради около образа на бившия затворник Жан Валжан, който съзира силата на доброто в света, въпреки че не може да избяга от тъмното си минало.
Facebook Comments