11

Айн Ранд е родена в Санкт Петербург на 2 февруари 1905 г. в семейство на евреи агностици от средната класа с името Алиса Зиновиевна Розенбаум. Тя е най-голямата от трите деца. Още много млада тя живо се интересува от литература и кино, на седемгодишна възраст започва да пише романи и сценарии. На 9 години решава да стане писател. Вдъхновяват я сър Уолтър Скот, Александър Дюма и поезията на романтизма. На 13 години тя открива своя любим писател, считан от нея и за най-велик – Виктор Юго. В гимназията показва блестящи умения по математика и бъдещата й кариера изглежда ясно очертана. С идването на власт на Болшевишката партия след Октомврийската революция от 1917 г. семейството й е принудено се премести в Евпатория, Украйна, по-късно на полуостров Крим. Семейството живее в Евпатория до 1921 г., когато тя е превзета от болшевиките. От този ден Ранд храни дълбока неприязън към комунистите – чувство, което присъства във всички нейни творби. Тогава тя е принудена да изгори своя дневник с критики и размишления за революцията. На 30 юни 1921 Айн Ранд се дипломира в Евпаторийската гимназия. На следващата година семейството й се завръща в Санкт Петербург, преименуван вече в Петроград. Айн Ранд, тогава шестнадесетгодишна, започва да следва история и философия в университета в Петроград, където се запознава с творчеството на Едмон Ростан, Фридрих Шилер, Аристотел и Фьодор Достоевски. Обучението й позволява да се докосне до „хилядолетна култура“ и тя започва да осъзнава пагубното влияние на комунизма в Русия. През последните години от живота си в Съветския съюз Айн Ранд е подложена на натиска на комунистическата пропаганда и в отговор на това започва своята борба срещу колективистките системи. На 13 октомври 1924 Айн Ранд завършва университета. Тя продължава да пише и по-късно същата година влиза в Държавния институт по кинематография. Там младата Ранд изучава история и американска политика, запознава се с американската култура и кино. Тя се възхищава от американското общество, от неговите ценности – индивидуализма и оптимизма. Осъзнавайки, че не може да осъществи мечтите си на писател в Съветския съюз заради наложената цензура, тя решава, че трябва да замине за САЩ. През 1925 г. публикува първото си произведение – брошура за актрисата Пола Негри в Москва и Ленинград, а година по-късно, през 1926 г. и кратко есе със заглавие „Холивуд: градът на американското кино“ в Москва. Пристига в Ню Йорк на 19 февруари 1926 г. По-късно се премества в Чикаго, където остава 6 месеца и учи английски език. Едновременно с това започва да придава форма на идеите си за романи и филми и решава да стане сценарист. Ранд има възможност, но решава да не се връща в СССР. Вместо това заминава за Холивуд, където работи като сценарист за продуцента и режисьор Сесил Демил. През 1940 г. Ранд заедно със съпруга си участва в кандидат-президентската кампания на либералния кандидат Уендел Уилки в секцията му в Ню Йорк. Тази дейност ѝ предоставя благоприятната възможност да се запознае с интелектуалци, привърженици на чистия капитализъм. Журналистът от New York Times Хенри Хазлит и съпругата му свързват Ранд и Франк с австрийския икономист Лудвиг фон Мизес, който е удивен от работата на Ранд, въпреки различията в теориите им. Първият голям успех идва с публикуването на „Изворът“ на 18 май 1943 г., след седем години, прекарани в писане. Първоначално отхвърлен от дванадесет издателства поред, накрая ръкописът е приет от издателската къща Bobbs-Merrill, благодарение на настойчивостта на Арчибалд Огдън, който заплашил своя работодател, че ще напусне, ако книгата не бъде публикувана. Романът добива световна известност, продадени са шест милиона копия (все още на година се продават по 100 000 бройки). През 1949 г. Warner Brothers заснемат филм по книгата с актьорите Гари Купър и Патриша Нийл. Същата година той е разпространен и във Франция под името Le Rebelle (от френски Бунтарят). Ранд започва да се издържа с писане. През 1950 г. Айн Ранд и нейни близки приятели сформират група, която има за цел да се противопостави на колективистките схващания. Основатели са: Алън Грийнспан - бъдещ президент на Федералния резерв на САЩ; психологът Натаниъл Брандън – автор на „Психология на самоуважението“; съпругата му Барбара Брандън – бъдещ страстен почитател на Ранд и Леонард Пейкоф – философ, силно повлиян от романите на Ранд. Групата спомага за изнасянето на множество публични лекции, с чиято помощ Ранд се надява да разпространи своята философия и своите творби. Близкото ѝ обкръжение играе важна роля в популяризирането на философското движение, наречено от нея обективизъм. От 1971 до 1976 г. групата издава ежеседмичен бюлетин „The Ayn Rand Letter“. Там Ранд публикува статии, с които полага основите на своите философски есета, най-вече на сборника „Добродетелта на егоизма“, в които тя развива своите етични възгледи. През 1957 г. Ранд публикува своя най-важен белетристичен роман „Атлас изправи рамене“ с помощта на издателство Random House. Той представлява книга с повече от 1000 страници, в която се разказва за предприемачите, изложени на нападките на етатизма в едно въображаемо предтоталитарно социалистическо общество. Първоначалният тираж е 100 000 броя, в течение на година достига 200 000 и книгата бързо се превръща в световен бестселър. През 1958 г. Ранд започва поредица от литературни семинари. Айн Ранд се обявява против участието на САЩ в Първата и Втората световна война, както и в Корейската война, под претекст, че принципът за самоотбрана може да бъде единствен повод за война. Ранд се противопоставя публично и на Виетнамската война. Според Ранд ирационалното (чийто краен резултат и убиец е комунизма – теза, развита в статията „Capitalisme vs. Communisme“) продължава да се разпространява, водейки до нов фашизъм, този на единомислието и публичната администрация – ставащ все по-разхитителен. Ранд посочва като отрицание на нейната философия, защитаваща егоизма, философията на алтруизма, който освен това счита за водещия морален възглед в съвременното общество. Под понятието алтруизъм Ранд обединява всички възгледи, които подкрепят, под една или друга форма, подчиняването на човешките цели и избор на целите и избора на другите. Става въпрос не само за случаите, в които човек се чувства принуден да пренебрегне собственото си щастие заради това на другите, но и за ситуациите, в които му се отнема правото да избере това, което счита за по-ценно. На 6 март 1982 г. Айн Ранд умира от сърдечна недостатъчност в дома си в Ню Йорк.
Facebook Comments