12

Джани Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в малък град Оменя (Северна Италия). Родителите му са ломбардци. Баща му, хлебар по професия, умира, когато Джани е само десетгодишен. Джани и двамата му братя, Чезаре и Марио, израстват в родното село на майка си. След три години обучение в семинарията Родари получава своята учителска диплома и на 17-годишна възраст той започва да преподава в местните селски училища. През 1939 г. за кратко посещава лекции във Филологическия факултет на Университета в Милано. По време на Втората световна война, Родари е освободен от служба поради влошено здраве. През 1948 г. Родари започва работа като журналист във вестник „Унита“ (L'Unita) и започва да пише книги за деца. През 1950 г. е назначаван за главен редактор на новоучреденото седмично списание за деца „Il Pioniere“ в Рим. През 1951 г. е публикувана първата стихосбирка на Родари „Книжка със смешни стихотворения“ и „Приключенията на Чиполино“. През 1953 г. той се жени за Мария Тереса Ферети, която след четири години му ражда дъщеря – Паола. През 1957 г. Родари полага изпита за професионален журналист. През 1970 г. писателят е удостоен с най-престижното отличие за детска литература – наградата „Андерсен“, наричана „малката Нобелова награда“, която му помага да спечели световна известност. Родари умира от тежко заболяване на 14 април 1980 г. в Рим. Негови произведения са: „Приключенията на Лукчо“ „Джелсомино в страната на лъжците“ „Приказки по телефона“ „Граматика на фантазията“ „Барон Ламберто“ „Разни приказки за игра“ „Космическото пиленце“ „Дворецът за чупене“ „Продавач на надежда“ „Животни без зоопарк“ „Подвижният тротоар“ „Пътешествието на синята стрела“ „Невидимият Тонино“ "Такси за звездите“ „Теменужка на Северния полюс“
Facebook Comments