13

Владимир Семьонович Висоцки е роден на 25 януари 1938 г. в Москва в семейство на служещи. Баща му е Семьон Владимирович Висоцки, роден през 1915 г. в Киев. От 1947 до 1949 г. учи до пети клас в руско училище в Германия, където баща му, тогава военнослужещ, е изпратен на работа. През септември 1949 г. Владимир Висоцки се завръща в Москва, на „Большой Каретный переулок“. Там Висоцки постъпва в пети клас на 186-то училище в Коминтерновски район и там завършва десети клас през 1955 г. В десети клас Висоцки посещава драматичния кръжок при Дома на учителя „Горки“, ръководен от артиста от МХАТ Владимир Богомолов, забелязал пръв актьорските му заложби. Постъпва във факултета по механика на Московския инженерно-строителен институт „В. В. Куйбишев“ (МИСИ) през 1955 г. През 1956 г. постъпва в класа за актьори на Школата-студия на МХАТ (Московски художествен академичен театър) „Немирович-Данченко“, Москва, където е студент до 1960 г. В трети курс Висоцки участва в ролята на Порфирий Петрович в откъса от сцената между Разколников и Порфирий Петрович от „Престъпление и наказание“ на Достоевски. Художественият съвет на театралния институт дава похвална оценка за това участие на Висоцки, с което той разкрива нова, неподозирана страна от своя талант. Дотогава за познатите си е възприеман като комедиен актьор. Приеман е за „душата“ на курса. Висоцки има следната трудова дейност: - 1960 – 1961 г. – актьор в театър „Пушкин“, Москва - 1961 – 1964 г. – актьор по договори с киностудиите в страната - 1964 – 1980 г. – актьор в Театъра за драма и комедия на Таганка в Москва Бившите му съпруги са: - Изолда Константиновна Висоцкая - актриса - Людмила Владимировна Абрамова - бивша актриса. От този брак има двама синове – Аркади (роден 1962) и Никита (роден 1964) - Де Полякоф Марина-Катрин - киноактриса във Франция. С нея има възможност да пътува до Франция и САЩ Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980г. Официалната версия за смъртта на Висоцки е сърдечен удар. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерна Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради. През 1986 г. посмъртно му е дадено званието заслужил артист, а през 1987 г. излизат игрален и документален филм за него.
Facebook Comments