17

Маргарет Хилда Робъртс е родена на 13 октомври 1925 г. в град Грантъм, намиращ се в графство Линкълншър в Източна Англия. Нейният баща Алфред Робъртс е собственик на две бакалници. Маргарет и сестра и Мюриъл израстват в жилището над едната от двете бакалници и са възпитани от баща си като методистки. Той участва в местната политика и служи като член на градския съвет (докато официално е определян като независим либерал, на практика той подкрепя местните консерватори). Когато Либералната партия поема контрол над Грантъмския съвет през 1945 г., Алфред Робъртс не е преизбран за член на съвета – решение, което засяга Тачър дълбоко. Младата Маргарет се справя добре с училищните занимания. Тя учи в хуманитарно девическо училище, а от 1944 г. е в колежа Самървил в Оксфорд, където следва химия. Избрана е за лидер на Консервативната асоциация на Оксфордския университет през 1946 г. – едва третата жена, която застава на този пост. По време на изборите през 1950 тя привлича медийно внимание като най-младата жена кандидат сред консерваторите в Дартфорд, който се счита за сигурно място за лейбъристите и макар че губи, с кампанията си намалява броя на подадените гласове за лейбъристите. Отново се кандидатира през 1951, но отново губи. Нейната дейност в Консервативната партия в Кент я среща с Денис Тачър, те се влюбват и се женят през декември 1951. Тачър започва да търси сигурно място сред консерваторите и съвсем малко не й достига, за да стане кандидат в Орпингтън през 1955 г. Следват още няколко отхвърляния, докато я изберат като кандидат във Финчли през април 1958. Тя лесно печели изборите през 1959 г. и заема мястото си в Камарата на общините. Нейната първа реч е в подкрепа на законопроект, който постановява заседанията на местните съвети да са публични. Тачър е една от малкото консерватори, членове на Парламента, които подкрепят законопроекта за оневиняване мъжкия хомосексуализъм, тя гласува в полза на принципа на законопроекта на Дейвид Стийл да легализира абортите. Обаче среща опозиция за отменянето на смъртното наказание. Отличава се като говорител на конференцията през 1966 г. със силна атака срещу данъчната политика на Лейбъристкото правителство, определя я като стъпки не само срещу социализма, но и към комунизма. Когато консерваторите печелят изборите през 1970 г., Тачър става министър на образованието и науката. Нейният мандат се отличава с много предложения за повече местна образователна власт, за отхвърляне на хуманитарните училища и приемане на многопрофилирано средно образование, което тя одобрява. През февруари 1975 г., става лидер на Консерваторите. На 19 януари 1976 тя изнася реч в Кенсингтън, в която критикува Съветския Съюз. В отговор, вестникът на съветското Министерство на отбраната „Червена звезда“ ѝ дава прозвището „Желязната лейди“, което скоро е разпространено по целия свят чрез Радио Москва. Тачър приема прозвището със задоволство и скоро то се свързва с нейния образ – на непоколебим и постоянен характер. През 1979 г. и Тачър става първата жена-премиер в Европа. Тачър съставя правителство на 4 май 1979 с намерението да преодолее спада в икономиката на Великобритания и да намали държавните разходи. Тя иска държавата да се оттласне от имперското мислене и да се съобразява по-малко с международните събития. Тачър работи в сътрудничество с Роналд Рейгън (избран през 1980 в Съединените щати) и с Браян Мулрони (избран през 1984 в Канада). През 1981 осъдени дейци на ИРА обявяват политическа гладна стачка в затвора Лонг Кеш. Боби Сандс, първият сред стачкуващите, е избран за член на парламента няколко седмици преди смъртта си. Първоначално Тачър отказва да подкрепи връщането на политическия статус на затворниците, като заявява, че „престъплението си е престъпление“. След като още девет мъже умират от глад и пред нарастващата ярост от двете страни на ирландското братство, тя разрешава политически статут на затворниците на ИРА. Гневът, породен по време на тази криза, довежда косвено до успехите на Шин Фейн и е мощен тласък за деморализираната ИРА. Тачър започва мандата си в правителството с повишаването на лихвените проценти, за да запълни паричния резерв. Тя предпочита косвените данъци пред данъците върху приходите, данък добавена стойност (ДДС) нараства рязко с 15%, в резултат на което инфлацията първоначално се увеличава. На 2 април 1982 Аржентина окупира Фолкландските острови. Тачър незабавно изпраща военноморски сили в района, които побеждават, а във Великобритания, година преди поредните избори, резултатът е вълна от патриотичен ентусиазъм. Голямата изборна победа на Консервативната партия на изборите през юни 1983 годна е приписвана често на „Фолкландския ефект“. Тачър осигурява правото на работниците да купуват жилищата си с отстъпка и това повишава популярността ѝ сред работническата класа. По време на годишната конференция на Консервативната партия в Брайтън в ранната утрин на 12 октомври 1984, ИРА извършва бомбен атентат в Гранд хотел, където са отседнали Маргарет и съпругът ѝ Денис, но те оцеляват като по чудо без наранявания. Пет души обаче загиват, включително и съпругата на парламентарния служител Джон Уейкъм. Видният член на кабинета Норман Тебит е ранен заедно с жена си Маргарет, която остава парализирана. Тачър настоява конференцията да започне на следващия ден и да изнесе речта си, както е по план. Политическата и икономическата философия на Тачър наблягат на свободния пазар и на предприемачеството. Със спечелването на общите избори през 1987 г. тя става първият министър-председател на Великобритания, който печели три пъти подред изборите от времето на лорд Ливърпул, управлявал между 1812 и 1827 г. Повечето местни вестници я подкрепят, с изключение на Дейли Мирър и Гардиън. В таблоидите става известна с фамилиарното „Маги“. През 80-те години на ХХ век Тачър започва да се занимава с политика в областта на екологията, която дотогава пренебрегва. През 1990 г. Консервативната партия изглежда силно политически уязвима от вътрешно предизвикателство заради противниците на политиката на Тачър, свързана с местните данъци. През 1992 г. тя е титулувана баронеса Тачър от Кествен в графство Линкълншир и е приета в Камарата на лордовете. Съпругът ѝ Денис Тачър получава титлата баронет през 1991 г. През юли същата година Маргарет Тачър е назначена от тютюневия гигант Филип Морис за геополитически консултант. На 26 юни 2003 г. остава вдовица. В последните години от живота на Тачър нейното здраве е разклатено – в края на 2012 г. тя претърпява тежка операция за отстраняване на израстък на дебелото черво. Умира на 8 април 2013 г. в хотел „Риц“ в Лондон на 87-годишна възраст, след няколко прекарани мозъчни инсулта. Маргарет Тачър поставя добре осъзнатият национализъм в основата на своята политика. По време на своето управление (1979 – 1990 г.) тя съумява да върне вярата на британците в техните традиционни ценности и във възможността страната им да възстанови поне отчасти позициите си на световната политическа сцена. По времето на Тачър в политиката на консерваторите се съчетават модернизация на британската икономика, твърд отпор на опитите на левицата за разпалване на класова ненавист и ясен стремеж във всяка точка на земното кълбо да се защитят британските интереси. Комбинацията от политически национализъм и икономически либерализъм, която лежи в основата на държавническата политика на Маргарет Тачър, кара някои политически наблюдатели да я подозират в популизъм. Тя смята, че в епохата след края на Студената война отново става възможно успешно да се съчетаят икономическият просперитет и политическата независимост.
Facebook Comments