19

Ейбрахам Линкълн е роден на 12 февруари 1809 година в дървена колиба (log cabin) в голямото 1,4 кв.км. имение Синкинг Спринг Фарм, разположено в североизточната част на Хардин Каунти, Кентъки, която по това време се е считала за гранична територия. В 1816 година, когато Линкълн е на седем години, той и родителите му се местят в Спенсър Каунти, Индиана. Линкълн почва политическата си кариера през 1832 година когато е на двадесет и три години с кампания за избора му за Генералното събрание на Илинойс. Основната му идея е да се извършват подобрения на речната навигация, които да привлекат повече търговски параходи по Сангамон, а това от своя страна ще позволи рядко населената и бедна област да се оживи и да просперира. Служи като капитан в щатското опълчение на Илинойс и участва във Войната на Черния ястреб. По-късно предприема редица търговски и политически дейности и се проваля във всички тях. След като прочита втория том от четирите тома на „Коментари на законите на Англия“ от сър Уилям Блекстоун, започва да следва право и полага изпита си за правоспособност в Илинойс през 1837 година, като същата година се мести в Спрингфийлд и започва да развива практика. Превръща се в един от най-уважаваните и успешни адвокати в Илинойс. От 1834 г. Линкълн служи четири последователни мандата в Камарата на представителите на Илинойс. През 1837 г. изразява първото си несъгласие с робството, като заявява в своя реч, че това е „политика, която е доказано незаконна и лоша“. На 4 ноември 1842 Ейбрахам Линкълн се жени за Мари Тод. Двамата имат четирима сина. През 1846 година Линкълн е избран за един мандат в Камарата на представителите, като член на партията на вигите. Верен неин член, Линкълн често гледа на лидера ѝ – Хенри Клей – като на политически идол. Като новак в Камарата Линкълн не е влиятелен член на Конгреса. Той използва мандата си, за да се изкаже против войната с Мексико, която според него е предизвикана от желанието на президента Джеймс К. Полк за „военна слава“. В средата на петдесетте години на 19 век Линкълн вече постигнал значителна известност в правните кръгове на Илинойс, особено с участието си в правното уреждане на транспортната рамка на речните баржи и железниците. През 1849 година получава патент за метод за изваждане на кораби на повърхността. Законът Канзас–Небраска от 1854 година, който изрично отменя наложените от Компромиса от Мисури граници на робството, е причината, която връща Линкълн в политиката. Речта му срещу Закона Канзас–Небраска от 16 октомври 1854 г. в Пеориа, го причислява към поддръжниците на свободата по онова време. Линкълн е посочен за кандидат на Републиканската партия понеже се е считало, че неговите възгледи за робството са по-умерени и поради неговите корени от Запада (за разлика от другия основен претендент – Уилям Сюърт, който е от Ню Йорк) и поради това, че другите претенденти имат врагове в партията. По време на кампанията Линкълн е бил наричан „Ковача на огради“ („Rail Splitter“), за да се подчертае неговият обикновен произход и близост с народа, при все че по това време е доста заможен поради адвокатската си практика. На 6 ноември 1860 година Линкълн е избран за 16-я президент на САЩ като побеждава Дъглас и двама други претенденти. Линкълн е първият президент от Републиканската партия. Той печели благодарение на пълната подкрепа, която му дава Севера за разлика от Юга, където печели само в 2 от общо 996 общини. Преди избора на Линкълн лидерите на южните щати дават ясно да се разбере, че ще напуснат Съюза, ако той стигне до победата. Общо седем щата напускат Съюза преди изборите за президент и образуват Конфедеративните американски щати. Вече като избран президент Линкълн оцелява след опит за покушение в Балтимор, Мериленд и на 23 Февруари 1861 година пристига тайно и дегизиран в столицата Вашингтон. Южняците му се присмиват за това хитруване, но в тези мерки за сигурност може би се оказват правилни. Линкълн встъпва в длъжност на 4 март 1861 година, обкръжен от телохранители, а армията е поставена в повишена бойна готовност, за да се справи с размирици в столицата. Прокламацията, която той преписва премахва робството в размирните щати, което е и официалната цел на войната и дава тласък за създаването и приемането на 13-та поправка към Конституцията на САЩ, която премахва робството. Може би най-важният принос на Линкълн, извън задълженията му на главнокомандващ, е подписването през 1862 година на Закона за участъците земя. Мнозина считат това за най-важният законодателен акт в американската история, който прави достъпни за покупка на ниски цени милиони акри правителствена земя в Средния Запад. Всеки мъж над 21 години има право да придобие парцел територия в размер на 160 акра (647 000 m²) единствено с попълване на искане и заплащане на 18 долара. След Въстанието на сиуксите през август 1862 г. в Минесота на Линкълн са представени за одобрение смъртни присъди на 303 човека от въстанието. Той одобрява само 39, от които една е отложена за изпълнение. Линкълн е изключително силно критикуван за това свое действие в Минесота и в средите на своята администрация, защото мнозина са считали, че всичките 303 индианци следва да бъдат екзекутирани. Реакцията в Минесота е толкова силна срещу снизхождението на Линкълн, че Републиканската партия губи през 1864 г. влиянието си в щата. След избирането на Линкълн, на 4 март 1864 година той произнася втората си реч по встъпване в длъжност, която е била и любимата му от всички политически речи, които е давал. По това време победата над отцепниците е била ясна и на робството е сложено край и това позволява на Линкълн да предвижда бъдещето. Войната е източник на много тревоги за президента и е отнемала почти цялото му време. Линкълн има обтегнати отношения с генерал Джордж МакКлелан който става командващ на всички армии на Съюза в навечерието на срамната загуба в Първата битката при Бул Рън и след оттеглянето на генерал Уинфийлд Скот. Линкълн е имал огромно желание да вземе дейно участие в планирането на военните операции, въпреки че му е липсвал какъвто и да било опит в това. Основните цели на Линкълн са били две – първо да защити столицата Вашингтон възможно най-добре и второ – да води агресивни военни действия, като по този начин задоволи общественото мнение и пресата на Севера за постигане на кратка война с бърза победа. Възстановяването на Съюза ангажира съзнанието на президента още докато се водят военните действия. Той е решен да провежда политика, която да не допусне пълно отчуждаване на бившите щати от конфедерацията и провежда бързи избори при облекчени условия в териториите, които остават зад фронтовата линия на силите на Съюза. Това раздразва републиканците в Конгреса, които са за налагането на по-стриктна политика по възстановяването. Линкълн рядко използва правото си на вето през време на военния период, но налага такова на опита на републиканците да вменят тежки условия за Възстановяване на конфедеративните щати. Те си отмъщават като отказват да седят заедно с представителите на Луизиана, Арканзас и Тенеси, избрани при облекчените условия на Линкълн. На 14 април 1865 година Ейбрахам Линкълн отива да гледа пиеса във Театъра на Форд. Джон Уилкс Бут се втурва в ложата на президента и произвежда един единствен изстрел от упор в главата му. Куршумът влиза зад лявото ухо на Линкълн и засяда зад очите му. Американският президент е обявен официално за мъртъв в 7:22 на следващата сутрин – 15 април 1865 година (Великден). Смъртта на Линкълн го превръща в мъченик за мнозина. Днес е считан за втория най-добър президент, след Джордж Вашингтон.
Facebook Comments