Електронното правителство на Естония предизвиква завист

Най-странното нещо в електронно правителство на Естония не е начинът, по който системата позволява на всеки да си плаща данъците, да гласува или да получи медицинско направление в рамките на няколко минути и то от един и същи уебсайт. Технологията, която стои зад това е умна, но не е магическа. Истинската изненада е, че повече страни все още не са създали подобни собствени системи, коментира Bloomberg.

Естония започна да планира дигиталното правителство през 1997 г. През 2001 г. основите на бъдещата система са описани в магистърската теза на Арне Анспер, програмист в малката компания в Талин Cybernetica. Той имал идеята да създаде разпределителна система, в която правителствените отдели и частните компании биха могли да участват чрез сигурен обмен на информация.

„Частта, която е уникална при нас, но сега се копира, е слоят за разпределение на обмена на данните, който е услуга за обслужване на бизнеса“, заяви за Bloomberg естонският президент Тоомас Хендрик Илвес. Терминология като тази е последното нещо, което бихте очаквали да чуете от политик без инженерно образование (Илвес е психолог), но той продължава: „Направихме това, понеже бяхме прекалено бедни. Не можехме да имаме централен сървър, понеже той щеше да струва прекалено много и така ние се оказахме с този модел, който кръстихме X-Road”.

X-Road, заедно с други ключови елементи от естонското електронно правителство, е създаден от Cybernetica, в която има едва 100 души персонал. На опростен език, това е система, която препраща запитванията между независими компютърни системи. Тъй като системите са базирани на различни технологии, всяка от тях се нуждае от „адаптор“, за да може да разчита и изпраща информация във формата, използван от X-Road. И за да защити чувствителната информация, която се обменя, всяка една система също така ползва свой собствен сигурен сървър за криптиране.

Ето как изглежда основната структура на естонското е-правителство:

index

Разпределителната същност на системата я прави по природа по-сигурна, отколкото ако беше централизирана. Архитектурата също така позволява употребата на легални системи и бази данни в публичния и частния сектор, някои от които съществуват от времената на съветската окупация. Освен това системата е евтина.

Цялата цена за поддръжката, заплатите и инвестициите е около 50-60 млн. евро годишно“, заяви Таави Котка, заместник-секретарят по информационните технологии в Министерството на икономиката и комуникациите на Естония.

Тези данни са почти невероятни. Руската програма за електронно правителство, която дори не се доближава до естонската по отношение на функционалност, струва над 90 млн. долара само миналата година. Казахстан е похарчил около 150 млн. долара за своя собствена програма до момента, като резултатите не са впечатляващи. България е отделила милиони за електронно правителство, а има едва няколко онлайн услуги с ограничени възможности – Националната агенция за приходите (НАП), Търговския регистър (ТР), Националния осигурителен институт (НОИ), както и някои общини. Главният директор на Cybernetica Оливър Ваартну потвърждава изчисленията на Котка.

Другият ключов елемент от естонската система е задължителната употреба на електронна идентификация. Всеки естонски гражданин сега има лична карта с чип, който позволява подписването на документи по електронен път. Концепцията е привлекателна по отношение на удобството, но някои защитници на личната информация намират това за плашещо.

„О, ние никога няма да имаме система за идентификация – ние чуваме това от американците, чуваме го от британците, канадците, австралийците и новозеландците“, казва Илвес. Ваартну заявява, че естонците не споделят параноята на тези страни. „В общество, в което всичко е онлайн, има фундаментално доверие“, смята той.

Това не означава, че естонците не са наясно с опасностите от правителствена злоупотреба. „Около половината от запитванията в системата са от полицията“, заявява Ваартну. Но полицаите са подвеждани под наказателна отговорност за разглеждане на хора без ясна причина.

В правителствения портал, който дава достъп до 3 000 услуги, гражданите могат да видят кой наскоро е имал достъп до регистрираните от тях данни. “Семейството ми наследи едни земи и веднъж забелязах, че агенти за недвижими имоти са разглеждали тези земи в правителствения регистър“, спомня си Ваартну. „Можех да им се обадя и да ги попитам защо го правят“, казва той.

Частният бизнес също масово използва системата. Например банките преглеждат част от публичните данни за данъците и имотите, за да одобряват искания за заеми. Компаниите за комунални услуги и телекомите също дават достъп до данни на клиентите си през системата, а също и докторите – можете дори да си видите рентгеновите снимки, ако имате правилния софтуер.

Естонците вярват толкова на своето е-правителство, че дори го използват, за да гласуват. Около 170 000 души се възползваха от това си право на парламентарните избори.

Ваартну заяви, че системата за гласуване, разработена от Cybernetica, моментално разпределя т. нар. дигитални бюлетини от гласовете, така че последните да не могат да бъдат проследени за отделните граждани. През годините е имало обвинения в изборни измами, но само от крайни политици без сериозна подкрепа. Факт е, че повечето естонци все още гласуват с хартиени бюлетини, но Котка смята, че това се дължи на традицията.

Заради своята разпределителна същност естонската система за електронно правителство може да се променя по големина до безкрайност. Тъй като Естония вече е създала основата, други страни също така могат да създадат свои собствени версии, при това дори по-бързо и ефективно. До момента само няколко държави са започнали да го правят.

Според Ваартну Азербайджан и Намибия са решили да приемат естонския модел и са се обърнали към компанията за помощ. Япония също е проявила интерес. Съседна Финландия се е съгласила да разшири естонската система на своята територия, давайки 120 млн. евро за програмата. Преди години и с България са се водили преговори, но единственият закупен софтуер от Естония остава СМС таксуването за паркирането в синя и зелена зона. За съжаление това са единствените места, в които забележителният експеримент на Естония се е разпространил, засега. Малко добри новини имаме в този сектор, като например въвеждането на възможността за вадене на електронно свидетелство за съдимост.

Разбира се, всяко едно правителство, което реши да приеме естонския модел, ще бъде изправено пред технологични предизвикателства. Всяка една от агенциите и министерствата ще трябва да качи своите данни онлайн и да разработи адаптер за еквивалента на X-road. Това обаче не е сериозен технологичен проблем. „Проблемът е в политическата воля на страните да го направят“, смята Илвес. „Политическата воля тук беше налице“, заключава той.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *