Историята на разделението на шиити и сунити

Картина, показваща битката при Кербала от шиитска гледна точка. В центъра на картината е Али.

Основното разделение в ислямския свят е между сунити и шиити. Ако не знаете какво е довело до това разделение, малко история.

Битката при Кербала се провежда на 10 мухарам през 61 година от ислямския календар (10 октомври 680 г., докато българите на кан Аспарух тъкмо са строели Дунавска България). Днес Кербала е разположена в Ирак. Битката е между малка група поддръжници и роднини на внука на Мохамед Хюсеин ибн Али и много по-голямото военно формирование на Язид I, Умаядския халиф, на когото Али отказва да даде клетва за вярност. Хюсеин и неговите поддръжници биват убити, включително шестмесечният му син, Али ал-Асгар, а останалите жени и деца са отведени в робство. Мъртвите се смятат за мъченици както от сунитите, така и от шиитите мюсюлмани, а битката има централно значение за шиитската история и традиция, и често се споменава в шиитската ислямска литература.

Битката при Кербала се отбелязва всяка година с 10-дневен период всеки месец мухарам от шиитите и от алевитите (ислямско религиозно течение представено в Турция, Близкия изток (Сирия и Ирак), Балканите и малки групи в северозападен Иран. Макар че се смятат за мюсюлмани, алевиите са разглеждани от сунитите като еретици поради култа им към Али ибн Абу Талиб и семейството му и особените им обичаи и ритуали). Честванията кулминират на десетия ден, известен като деня на Ашура. Шиитите мюсюлмани отбелязват тези събития с публичен траур, публични процесии, организиране на меджлиси, удряне на гърдите и в някои случаи самобичуване и самонарязване.

Сунитското и шиитското течения на исляма имат свои доктрини, вярвания и развити духовни школи. И при сунити, и при шиити има както светски настроени, така и много по-крайно настроени фундаменталисти. Шиитите приемат Али и следващите водачи за имами. Те вярват в 12-те имама, последният от които е изчезнал през девети век в Ирак. Някои от шиитите очакват неговото завръщане като Махди, т.е. месията, чието пристигане ще означава края на света. Шиитите също така имат духовна йерархия.

Сунитите обаче приемат себе си за ортодоксалния и традиционен клон на исляма. Названието им идва от „суна“ – традиция. Те славят всички пророци, споменати в Корана, особено Мохамед. Всички следващи мюсюлмански водачи обаче не са признати от сунитите.

Сунитите признават властта на Бога и в материалния свят, което при някои включва дори и обществената и политическата сфера. Шиитите пък ценят мъченичеството и саможертвата.

Над 85% от всичките милиард и половина мюсюлмани по света днес са сунити. Те живеят в арабския свят, както и в Турция, Пакистан, Индия, Бангладеш, Малайзия и Индонезия. Шиитите са мнозинство само в Иран, Ирак, Бахрейн и Азербайджан. Саудитското кралско семейство, което следва строгата и консервативна сунитска школа Уахабизъм, контролира светите места за сунитите – Мека и Медина. Светите места за шиитите са Кербала, Куфа и Наджаф в Ирак.

Саудитска Арабия и Иран, които са доминиращите сунитска и шиитска сила в Близкия Изток, често са на противоположни позиции в регионалните конфликти. В Йемен шиитските бунтовници от север хути се опитаха да свалят доминираното от сунити правителство и това доведе до тежка гражданска война. Войната предизвика сунитите от Саудитска Арабия да оглавят коалиция, която да подкрепи правителството. В Сирия мнозинството от хората са мюсюлмани сунити, но шиитската секта алауити на президента Башар Асад доминира правителството. А в Ирак разногласията между воденото от шиити правителство и сунитските общности подпомогнаха настъплението на т.нар. „Ислямска държава“.

Facebook Comments

5 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *