Как са изглеждали емигрантите в САЩ в началото на 20 век?

Често чуваме, че САЩ е „страна на имигранти“ или „топилня на култури“ – дотолкова, че фразата е станала остаряло клише. Но да видим как всъщност са изглеждали бабите и дядовците на днешните янки е съвсем друга бира. Изумителните фотографии по-долу – на хора в техните народни носии, пристигнали на остров Елис, до Ню Йорк в началото на 20 век – показват всъщност част от историята на САЩ като страна на имигранти.

Кадрите са заснети от Аугустус Шърман (Augustus Sherman), аматьор фотограф, който е работил като главния регистратор на емигранти на остров Елис между 1892 и 1925г. Шърман е заснел тези портрети на хората, минаващи през митницата, всеки в дрехите от своята страна. Снимките са публикувани в National Geographic през 1907 г. Днес те се пазят в Нюйорскската публична библиотека.

Ню Йорк започва да ползва остров Елис като станция за приемане на емигрантите на 1 януари 1892 г. До 1954 г. повече от 12 милиона емигранти са използвали острова, за да пристигнат в САЩ. Държавната агенция National Park Service изчислява, че повече от 40% от днешните 300 милиона американци могат да проследят корените си до остров Елис.

Имало е и интересни ситуации, сблъсък на култури и неразбиране, както пише и Алеко Константинов в „До Чикаго и назад“, който слиза и именно на остров Елис, за да бъде допуснат в страната:

Приближих се и аз до чиновника. Той ме попита как ми е името. Като чу фамилията с окончание на „оff „, той избърбори: „Вие сте русин?“

– Не, аз съм българин.

– ?!

– Българин съм, от България.

– ??!!

– Бългéриен! – извиках аз по-натъртено, понеже почна да ме сърди невниманието на този американец. Глух ли е? – Бългéриен!

– Унгария – ме поправи той.

– Каква ти Унгария! България на Балканския полуостров. – Мене и яд ме хвана, и досмеша ме, като гледах как си напрягаше той паметта да си припомни – аджеба, где ли ще бъде туй царство! Нашите вестници ежедневно цитират такива чудесни отзиви на иностранната преса за напредъка на нашето отечество, а този невежа не чул даже името „България“!

Аз се сетих, че може би да не изговарям добре, по тяхному, названието на нашето княжество, и затова извадих и разложих пред него картата на Европа и си тикнах пръста всред София.

– Оh, уеs, Тurkeу; аll right!

– Но, sir – протестирах аз, а той не иска и да чува, пише ме за турчин. По този начин той потурчи и Филарета, и доктора. Последният се разочарова и намрази американците: „Чудно нещо – повтаряше той, – хич България да не знае къде е? Остави ги, невежи!“

И така, ето ги и самите снимки:

Германец, качил се на кораба без билет.

002.jpg
Три холандски жени
003.jpg
Грузинци, дошли да участват в шоуто на Бъфало Бил (Buffalo Bill Wild West Show)
004.jpg
Рутенка (славянско малцинство в Австро-унгария)
005
Румънски овчар
006
Румънки.
007
Румънски свирач.
008
Гръцки войник.
009
Италианка.
010
Холандски деца
011
Свирачи.
012
Баварец.
013
Жена от Норвегия.
014
Деца от Лапландия.
015
Словашки жени, от Австро-унгарската империя.
016
Албански войник
017
Италианка.
018
Три жени от френския остров Гваделупа.
019
Деца от Лапландия.
020
Грузинец, част от шоуто на Бъфало Бил.
021
Датчанин.
022
Жена от Лапландия.
023
Индиец.
024
Жена от френска Гваделупа.
025
Алжирец.
026
Жена и дете от Словакия.

И накрая, поздрав с тази песен, която показва днешните емигранти в САЩ:

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.