Тази крепост не е в Шотландия или Франция, а е в Украйна! Днес градът се нарича Белгород Днестровски, а старото име на града е българското Бѣлградъ. Споменава се и с турското име Акерман, румънското – Четатя Алба, старите гръцки – Маврокастро и Аспрокастрон и руското Белгород Днестровский.
Градът се намира в историческата област Буджак част от Бесарабия. Територията, на която се намира градът, е част от Българската държава още от основаването ѝ в VІІ век до падането й под византийска власт в началото на ХІ век. След възстановяването на България през 1185 г. градът и областта отново влизат в рамките на Второто българско царство до 1241 г., когато бива завладянο от Монголската империя. Българското управление над града и областта е възстановено към 1300 г. при цар Тодор Светослав.
Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано през първата третина на XIV в. от арабския географ Абуфеда (1273–1331 г.).
Когато описва река Днепър, той сочи, че: „край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“. Важни са и неговите сведения за третия български град носещ името Белград – този на река Днестър:
„Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите — неверници (християни). Недалеч от града в морето се влива реката Торлу (Днестър)“.
През ХІХ век в областта, която е част от Руската империя, се заселват много българи бежанци от турския гнет, които стават известни като бесарабски българи. Това преселение е описано много добре в „Преселение в Русия или руската убийствена политика спрямо българите“ от 1860 г. на Георги Раковски.
В текста на брошурата Раковски остро критикува лъжливите обещания на руските агенти, опитващи се да привлекат български заселници. Той прави исторически обзор на българо-руските отношения от времето на Светослав Игоревич и заключава, че заробването на българите и завладяването на България е трайна руска цел, която сега се осъществява в съгласие и със съдействието на османските власти.
Библиография
Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0.
Kaba, John. Politico-economic Review of Basarabia. United States, American Relief Administration, 1919. с. 15.
