Превземането на Белград от Фриц Клингенберг и шестимата му войници

На снимката Клингенберг и Паул Хаусер на Източния фронт, две години по-късно

Предишната статия в сайта бе за четиримата български войводи, които превземат сами град Кавала от османците през 1912 г., чрез сериозна блъфиране. Днес пък ще разгледаме един друг, подобен случай, 30 години по-късно.

През април 1941 г. нацистка Германия вече е обкръжила Югославия – от 1 март България е принудена да отхвърли неутралитета си и се присъединява като съюзник на Германия. Разположените немски части в Румъния преминават Дунава и са на българска територия. Югославия отказва да стане съюзник на Германия и така войната става неизбежна.

На 12 април 1941 г. малък германски отряд, воден от капитан Фриц Клингенберг, заедно с един сержант и шестима войници, част от разузнавателната група на СС дивизията Das Reich прониква дълбоко в тила на югославската армия по р. Дунав и притоците и използвайки пленена моторна лодка. Скоро те се озовават в покрайнините на столицата Белград, където се натъкват на група от около 20 сръбски войници. След завързалата се престрелка сърбите се предават на Клингенберг, който пленява и превозните им средства.

Малкият му отряд продължава движението си напред достигайки центъра на Белград заедно с пленниците си. За изненада на германците гражданите макар, че ги гледат шокирано не им обръщат особено внимание и никой не стреля по тях. При това положение Клингенберг нарежда на хората си да свалят югославския флаг и да издигнат немския.

Не след дълго при германците пристига кметът на Белград заедно с други официални лица за да обсъди условията на капитулацията. Клингенберг блъфира, че той всъщност е авангарда на 3 танкови дивизии и има директна връзка с Луфтвафе, които са в готовност да продължат разрушителните си бомбардировки от 6-7 април, ако градът не се предаде незабавно. Сърбите се хващат на блъфа неосъзнавайки, че пред тях стоят само 7 войника без никаква подкрепа, напълно откъснати от своите части. Скоро 1300 човека от опълчението на града слагат оръжията си пред Клингенберг, последвани от редовната армия в околностите на Белград, която също предава всичкото си въоръжение и техника.

Предпоследният проблем останал да бъде решен е какво да се прави, докато предните части от дивизията достигнат югославската столица. Позицията на Клингенберг е изключително уязвима и ако някой заподозре, че всичко казано от него е илюзия с капитана и хората му е свършено. Затова той придавайки си пълна увереност започва да се разпорежда, заповядвайки на полицията да му даде информация за всички криминални елементи в града, нарежда на градската управа да наложи вечерен час, но и в знак на добра воля позволява на училищата да продължат да работят. Сърбите за пореден път се хващат на блъфа и изпълняват акуратно нарежданията.

Финалното препятствие за Клингенберг е да убеди своите, че града се е предал, а съобщенията, които той изпраща не са опит за засада. В щаба на Das Reich дори се говори за военен съд и разстрел на предателя Клингенберг. Когато обаче вечерта на 13 април предните елементи на дивизията започват да навлизат в Белград очаквайки съпротива, те са посрещнати напълно спокойно и дори гостоприемно.

Така безславно югославската столица е овладяна без бой, Клингенберг получава Рицарски кръст за подвига си, а на 17 април Югославия капитулира. Единственият загинал в „битката“ за Белград е кметът, който след като осъзнава, как е бил подведен, се самоубива.

Библиография

  • Flaherty, T. H. (2004) [1988]. The Third Reich: The SS. Time-Life. ISBN 1-84447-073-3.
  • Günther, Helmut (1991). Die Sturmflut und das Ende – Band 3, Mit dem Rücken zur Wand – Geschichte der 17.SS-Panzergrenadierdivision „Götz von Berlichingen“. Schild Verlag. ISBN 3-88014-103-7.
Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *