Превземането на Белград от Фриц Клингенберг и шестимата му войници

На снимката Клингенберг и Паул Хаусер на Източния фронт, две години по-късно

Оригинален текстна български: Юлиян Недев

Предишната статия в сайта бе за четиримата български войводи, които превземат сами град Кавала от османците през 1912 г., чрез сериозна блъфиране. Днес пък ще разгледаме един друг, подобен случай, 30 години по-късно, но отново показателен за това какво странно място сме Балканите.

През април 1941 г. национал-социалистическа Германия вече е обкръжила Югославия – от 1 март България е принудена да отхвърли неутралитета си и се присъединява като съюзник на Германия. Разположените немски части в Румъния преминават Дунава и са на българска територия. Югославия отказва да стане съюзник на Германия и така войната става неизбежна.

Въпреки че Белград е маркиран като цел за хващане, по-голямата част от Das Reich е заета, като пази ариегарда, бори се срещу партизани и редовна войска в тила си и се опитва да премине тесните планински проходи на Югославия. Междувременно останалата част от германската армия е толкова далеч, че дори не използва същите карти. Хитлер нарежда на Луфтвафе да бомбардира Белград преди самата атака на столицата. От 6 до 10 април се провеждат повече от 500 бомбардировки над Белград, които причиняват повече от 17 500 смъртни случая. Повечето от правителствените служители бягат и югославската армия започна да се срива.

На 11 април инструкциите на Клингенберг са били да се проучи и да установят контролно-пропускателни пунктове, да се подсигурят всички възможни мостове и пътища в района, а след това да се задържат до идването на подкрепленията. Силни дъждове и топене на снеговете са отнесли почти всички меки повърхности и мостовете са унищожени от отстъпващите югославски сили. Основните пътища за подход към Белград вече не са проходими, а за танковете ще бъдат трудно да продължат без масивна инженерна подкрепа за разчистване на тези райони. След няколко часа наблюдение на засегнатия град отвъд река Дунав, Клингенберг вярва, че Белград е негов за вземане, поради объркването, причинено от бомбардировките, при условие, че неговата единица пристигне навреме. Има само 24 часа, за да подаде доклад до командването му и трябваше бързо да се вземе решение.

На 12 април 1941 г. малък германски отряд, под ръководството на капитан Фриц Клингенберг, заедно с един сержант и шестима войници, част от разузнавателната група на СС дивизията Das Reich навлиза дълбоко в тила на югославската армия по река Дунав и притоците, използвайки пленена моторна лодка. Не след дълго те се озовават в покрайнините на столицата Белград, където се натъкват на група от около 20 сръбски войници. След завързалата се кратка престрелка югославските войници се предават на Клингенберг, който пленява и превозните им средства.

Отрядът му продължава движението си напред достигайки центъра на Белград заедно с пленниците си. За изненада на германците гражданите, въпреки първоначалния шок, не им обръщат особено внимание и никой не стреля по тях (за разлика от различни екранизации в по-късни югославски и сръбски филми, например Ъндърграунд на Кустурица). При това положение Клингенберг нарежда на хората си да свалят югославския флаг и да издигнат немския.

Не след дълго при военната група пристига кметът на Белград заедно с други официални лица за да обсъди условията на капитулацията. Клингенберг блъфира, че той всъщност е авангарда на 3 танкови дивизии и има директна връзка с Луфтвафе, които са в готовност да продължат разрушителните си бомбардировки от 6-7 април, ако градът не се предаде незабавно. Сърбите се хващат на блъфа без да осъзнаят, че пред тях стоят само 7 войника без никаква подкрепа, напълно откъснати от своите части. Скоро 1300 човека от опълчението на града слагат оръжията си пред Клингенберг, последвани от редовната армия в околностите на Белград, която също предава всичкото си въоръжение и техника.

Остава да се реши е какво да се прави, докато предните части от дивизията достигнат югославската столица. Позицията на Клингенберг е изключително уязвима и ако някой заподозре блъфа им, с капитана и хората му е свършено. Затова той започва да дава заповеди наред. Първата е към полицията да му даде информация за всички криминални елементи в града, нарежда на градската управа да наложи вечерен час, но в знак на добра воля позволява на училищата да продължат да работят. Сърбите за пореден път се хващат на създадената илюзия и изпълняват съвестно нарежданията.

Клингенберг и неговите мъже се чувстват комфортно в най-добрия хотел в града, пускайти фалшиви радиопредавания, за да придадат повече живот на изнасяното от тях представление. Складират бутилки вино и оръжия, а двама от мъжете изчезват за малко с няколко местни жени. Междувременно Клингенберг укрепва позицията си, знаейки, че нещата все още могат да се объркат. Ако главните сили не пристигнат скоро, играта много бързо ще загрубее. Той е накарал хората му да наемат местни жители, за да си осигурят всяка карта, полицейски записи и данъчни документи в града.

Финалното препятствие за Клингенберг е да убеди германския щаб, че градът наистина се е предал, а съобщенията, които той изпраща не капан. В щаба на Das Reich дори се говори за военен съд и разстрел на предателя Клингенберг. Когато обаче вечерта на 13 април предните елементи на дивизията започват да навлизат в Белград очаквайки съпротива, те са посрещнати напълно спокойно и дори гостоприемно.

Така безславно югославската столица е овладяна без бой, Клингенберг получава Рицарски кръст за подвига си, а на 17 април Югославия капитулира. Единственият загинал в „битката“ за Белград е кметът, който след като осъзнава, как е бил подведен, се самоубива.

Библиография

  • Flaherty, T. H. (2004) [1988]. The Third Reich: The SS. Time-Life. ISBN 1-84447-073-3.
  • Günther, Helmut (1991). Die Sturmflut und das Ende – Band 3, Mit dem Rücken zur Wand – Geschichte der 17.SS-Panzergrenadierdivision „Götz von Berlichingen“. Schild Verlag. ISBN 3-88014-103-7.
Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *