Да живее българо-новозеландската дружба!

Време за четене: 6 минути

Историята на България след Освобождението е до голяма степен история на догонване и имитиране на смятани за успешни модели от други държави. Излизайки от  Османската империя, страната е с наченки на развитие на съвременно стопанство и обществени нрави. За пример по време на Възраждането се гледа на Запад, към Европа. Внасят се политически, икономически, архитектурни идеи от там. Така се появяват монархисти и републиканци, социалисти и националисти, дори и анархисти, борещи се да променят устройството на младата страна. Архитектурата, мебелите, дрехите, изкуството се вземат до голяма степен от Австро-Унгария, Франция и Англия и страната преживява бурно развитие, което я превръща във фактор на Балканите и Европа. България често си е поставяла за цел да бъде „Швейцария на Балканите“, което ще рече, свободна, богата и просперираща европейска държава. През 1938 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението на страната достига $700 (в долари от 1990 г.), при $1300 за Италия, по $800 за Португалия и Гърция, $1800 за Австрия.

Следва периода на комунистическо, централизирано управление на обществото, и вземане на пример и черпене на опит се премества на североизток, към СССР, с неговата колективизация на земеделски земи, изграждане на огромни заводи и насилствена урбанизация. Три фалита и 45 години по-късно БВП на глава на населението в България достига $2200 долара през 1990 г. В Гърция е $6000, в Италия е $16 800, в Австрия $19 200 и $4900 за Португалия.  Очевидно следването на социалистическия път за развитие на стопанството ни е попречил да се развием адекватно спрямо размерите си и е довел до относителната бедност на страната ни тогава, а и днес.

И така, идват промените през 1989 г. и българското общество отхвърля вредните идеи на централното планиране и 100% държаван намеса. Погледните отново са на Запад, търси се начин да се гради свободно общество, със свободно пазарно стопанство. 27 години по-късно България е постигнала значителни успехи – през 2015 г. стойността на БВП на глава от населението е $7502. Но другите страни от Източния блок – Чехия, Полша, Естония, дори Румъния ни изпреварват, при това значително. И тук идва въпросът, дали не трябва да потърсим пример и на друго място?

Швейцария в океана

Буквално на другия край на света се намира една държава, с 268 680 km² площ и 4,3 млн. души население – тоест, около два пъти по-голяма от България по площ, но с около два пъти по-малко население.  Днес тя е богата и добре уредена страна, в която местните хора се чувстват добре и живеят, търгуват и произвеждат спокойно. Но до съвсем скоро това не е било така. В скорошна статия на Foundation for Economic Education, Даниел Мичъл описва радикалната икономическа трансформация, която страната е преживяла и последствията, които това е имало върху живота на хората там.

През 1975 г. Нова Зеландия има оценка от Economic Freedom of the World (Икономическа свобода по света) от едва 5.60. За сравнение, днешната оценка на Гърция е 6.93, а на Франция – 7.30. С други думи, Нова Зеландия е била със силно регулирана икономика преди 40 години, с нива на икономическа свобода сходна с тези на Етиопия и под нивото на тези на икономически несвободни страни като Украйна и Пакистан.

Нещо обаче се случва и политиката се задвижва в правилната посока, особено между 1985 и 1995 г., когато страната дава шанс на истински про-пазарни реформи. Крайният резултат е драматичното подобряване на позицията на Нова Зеландия, удобно настанена между петте най-свободни икономически страни в света, най-често малко зад Хонконг и Сингапур.

Изображение1: Нова Зеландия в класациите по икономическа свобода.

За да оценим напълно промяната, нека погледнем няколко цитата от речта на Морис Мактиг изнесена през 2004 г. В периода от 1985 до 1993 г. той заема постовете  депутат в Палатата на представителите (парламента на Нова Зеландия), министър на заетостта, министър на държавните предприятия, министър на железниците, министър на благоустройството и развитието и министър на труда.

Доходите на глава от населението в Нова Зеландия в периода до края на 50-те години бе около трети в света, зад САЩ и Канада. Но до 1984 г., доходите на глава от населението бяха спаднали до 27-мо място в света, редом до Португалия и Турция. Не само това, но и нашата безработица бе достигнала 11.6%, имахме 23 последователни години на дефицити (понякога достигащи дори до 40% от БВП), дългът ни бе нараснал до 65% от БВП и кредитният ни рейтинг постоянно биваше орязван. Правителствените разходи бяха цели 44% от БВП, инвестиционният капитал ни напускаше с голяма скорост и правителствената намеса и микромендижмънт бяха на всяка крачка в икономиката.

Имахме контрол върху външната търговия, което означаваше, че не можех да си купя абонамент за списание The Economist без разрешението на министъра на финансите. Не можех да купувам акции в чуждестранна компания без да се откажа от гражданството си. Имаше ценови контроли върху всички стоки и услуги, върху всички магазини и всички доставчици на услуги. Имаше контрол върху заплатите и замразяване на заплатите. Не можех да си позволя да плащам повече на моите служители – или да им давам бонуси, ако исках. Имаше контрол върху вноса на стоки, които мога да се внасят в страната. Имаше огромни субсидии в различни сектори само и само за да останат жизненоспособни. Младите хора напускаха страната на тълпи.

За всеки живеещ в България описаното горе е повече от познато. И ако мнозина днес емигрират от страната, понеже са се отказали да работят тук или да развиват бизнес, аз искам да кажа, че надежда има. Да видим какво точно са направили новозеландците, за да решат техните проблеми.

На първо място сред про-пазарните реформи, които са проведени е било ограничаване на правителствените харчове, за да не излиза бюджетът на дефицит. Припомням само, че от 2004 г. всяка година Институтът за пазарна икономика изготвя алтернативен бюджет за България, с по-ниски данъци и без дефицит. Но да се върнем на Нова Зеландия. Морис Мактиг разказва:

Когато започнахме този процес с Министерството на транспорта, то имаше 5600 служители. Когато приключихме, имаше 53. Когато започнахме с Горските служби, те имаха 17000 служители. Когато приключихме, те има 17. Когато го приложихме на Министерството на труда, то имаше 28 000 служители. Аз бях министър на труда и накрая се оказах единственият служител…

Ако ми кажете „Но вие унищожихте всички тези работни места!“ – всъщност, това не е така. Правителството престана да наема хора на тези работни места, но нуждата от тези работи не изчезна. Посетих някои от горските работници след като бяха загубили държавната си работа и те бяха доста доволни. Казаха ми, че сега печелят три пъти повече от преди – и освен това, те бяха изненадани, че могат да вършат до около 60% повече отколкото са били свикнали!

И е имало масова приватизация. Не точно като тази в България, която още не е довършена докрай:

…продадохме телекомуникациите, авиолините, системи за напояване, компютърни услуги, държавни печатници, застрахователни компании, банки, ценни книжа, ипотеки, железници, автобусни компании, хотели, корабни линии, земеделски консултантски услуги и т.н. Основно, когато продадохме тези неща, тяхната продуктивност се покачи и цената на техните услуги намаля, което доведе до големи ползи за икономиката.

Нещо повече, ние решихме, че другите държавни агенции трябва да бъдат управлявани с цел печалба и да плащат данъци. Например, системата за управление на полети бе превърната в самостоятелна компания, бяха ѝ дадени инструкции, че трябва да има приемливи нива на възвращаемост и да плаща данъци и ѝ бе казано, че няма да получава никакъв инвестиционен капитал от собственика си (правителството). Направихме това с около 35 агенции. Преди те заедно ни струваха около един милиард долара на година; сега те носят около един милиард долара от печалби и данъци.


Също толкова впечатляващо Нова Зеландия премахва всички земеделски субсидии… и има великолепни резултати:

…когато премахнахме държавната подрепа от индустрията, мнозина твърдяха, че това ще доведе до голямо бягство на хората от нея. Но това не се случи. Давам пример, загубихме едва около три-четвърти от 1% от земеделските компании – и това бяха все хора, които по принцип не би трябвало да се занимават със земеделие. Нещо повече, някои предричаха сериозна промяна към корпоративно спрямо фамилно земеделие. Всъщност ние наблюдавахме точно обратното. Корпоративното демеделие отстъпи и фамилното се разшири.

Намалихме високата ставка на данък общо доход от 66% на 33% и въведохме плосък данък за хората с високи доходи. Допълнително, намалихме долната ставка от 38% на 19%, което стана плосък данък за хората с ниски доходи. След това въведохме Данък добавена стойност от 10% и премахнахме всички останали данъци – данък върху капиталова печалба, имуществени данъци и т.н. Внимателно създадохме тази система, така че да генерира същите приходи, които имахме преди и я представихме на обществеността като игра с нулев резултат. Това, което стана обаче бяха 20% повече приходи от преди. Защо? Не бяхме отчели увеличението при доброволното сътрудничество.

Даниел Мичъл смята, че и приходите също са се увеличили, както е описано от кривата на Лафер. Когато повече хора имат работа и имат по-високи доходи, правителството получава повече пари при по-ниски данъци.

Да видим какво е направила Нова Зеландия, за да намали теглото на държавните харчове. Страната има страхотни резултати по време на петгодишното замразяване на харчовете в началото на 90-те години. Правителствените разходи намаляват значително като дял от БВП.

След това, в продължение на много години нивото на разходи е относително стабилно като зял от икономическото производство, преди да се повиши с настъпването на рецесията в края на миналото десетилетие, след кризата от 2008 г.

Погледнете какво става след това. Правителството на Нова Зеландия си налага истинско ограничение на разходите, като разходите се повишават с 1,88% на година по данни на Международния валутен фонд (МВФ). И понеже правителствените разходи растат по-бавно от частния сектор, крайният резултат според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показва, че тежестта на правителствените разходи намалява спрямо големината на производствения сектор на икономиката.

И така, уважаеми другари и другарки, или пък дами и господа, според мен е крайно наложително България да почерпи опит от братския новозеландски народ! Щом те могат, защо и ние да не можем?

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *