Убийството на югославския крал Александър I от Владо Черноземски

Убийството на югославския крал Александър Караджорджевич в Марсилия на 9 октомври 1934г. е една от най-големите наказателни акции на ВМРО в цялата история на нейните освободителни борби.

Кралят е наказан със заради терористичната си политика, довела до смъртта на хиляди невинни българи в продължилия десетилетия безуспешен опит за сърбизирането им.

Атентаторът Владо Черноземски извършва подвиг, възпят в песни от народа. Истинското му име е Величко Димитров Керин, роден на 19 октомври 1897 г., в село Каменица, днес квартал на град Велинград.

Полковник Пьоле посича Владо Черноземски, който току-що е застрелял сръбския крал Александър I Караджорджевич и външния министър на Франция Луи Барту, Марсилия 9 октомври 1934г.

Очевидци и световната преса за убийството на крал Александър. Шофьорът на кралския автомобил си спомня:

“Тълпата викаше и аплодираше. Изведнъж едно лице със силно телосложение и среден ръст се завтече към нас. Той викаше “Да живее кралят!”. В началото помислих, че се отнасяше до някой ентусиазиран гражданин, желаейки да манифестира своята симпатия. Но в тоя момент се появи една ръка, въоръжена с револвер.”

Генерал Жорж, който стои на седалката до краля, довършва разказа:

“С револвера манипулираше с такава прецизност и мълниеносна бързина, които ми останаха в паметта, въпреки че моментът беше трагичен.”

Хърватският вестник “Независима хърватска държава” в броя си от 13 октомври 1934 г. по повод смъртта на крал Александър пише:

“Падна, защото трябваше да падне. Падна, защото беше злодей, какъвто земята ни по-рано не е познавала…”

В. “Хърватски лист” излиза с уводна статия

“Хървати, тиранинът е мъртъв!”

Свободната европейска и американска преса, без да оправдава убийството на краля, много точно обяснява причините, които са довели до това. Американският писател Луис Адамик (Louis Adamik), който в продължение на 10 месеца е обикалял Югославия и познава лично сръбския крал, пише:

“За да се отговори напълно на причините, които предизвикаха убийството на крал Александър, трябва да се напише цяла книга… Срещах хървати, чиито мишници бяха обгорени от нажежени въглища в кралските стаи за мъчение. В маларичните села на Македония аз наброих много политически изгнаници, които умираха бавно, осъдени от кралските съдилища… Нямаше свобода на печата и събранията. Книгите се конфискуваха. Писатели и журналисти, които дръзваха да пишат истината относно режима в Белград, биваха затваряни в маларичните села на Македония. И когато пиша това, аз не знам кой е убиецът. Обаче аз вярвам, че той счита себе си за патриот и неговият акт е акт на патриотизъм.”

В. “Ню Йорк Поуст”  (New York Post) от 10 октомври 1934 г. пише в уводната си статия:

“Убийството на крал Александър не е за учудване. Убийство отвори пътя му към трона, убийство го премахна от него… Той не можеше да се държи на трона с кървавите му методи срещу бунтуващите се македонци, недоволните хървати, републиканците и прочее.”

Американският журналист А. Мърси  (A. Mercy) в обширна статия, поместена във в. “Индианаполис стар” (Indianapolis star), след като описва много точно и подробно тежкото положение на българския народ в Македония:

“Там те затвориха всички български училища и черкви, затваряха македонски интелектуалци, някои прогониха, а други убиха без съд”.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *