Христо Ботев за… частното образование

Свикнали сме да мислим за Христо Ботев като за някакъв свръх човек, революционер-поет и прочие клишета. Всъщност, той е бил рожба на своето време, човек със своите плюсове и минуси. Ботев също така е четял и пишел много неща извън стихове – все пак е бил журналист и издател на няколко вестника. И макар самият той да предпочита за себе си революционния метод за постигане на свобода, той не неглижира и еволюционния – а именно, че чрез образование България би могла да постигне своите цели.

В своите писания той коментира много неща – политика, икономика и други неща, от които един истински революционер би трябвало да се интересува. Ботев многократно е заявявал своето недоверие към държавата – било руската или османската имперска такава, както и неговото отношение към чиновниците. Но преди да се занимава с революционна, Ботев е бил давал частни уроци и е бил и учител на два пъти, в две различни страни. И мнението му за държавното образование може да се стори неочаквано, но е напълно се вписва в неговите анти-авторитарни възгледи.

Бащата на Ботев,  Ботьо Петков, като всеки уважаващ себе си възрожденски българин, решава да прати поне едно от децата си да се учи в чужбина. Най-големият му син Христо е пратен през 1863 г. в Одеса, Руската империя, за да получи добро гимназиално образование. През септември 1865 г. става ясно, че Ботев не може да премине в трети клас на гимназията и е изключен, поради „немарливост“, а стипендията му е прекратена, като получава еднократна сума, с която да се прибере в България. Въпреки това той остава в Одеса, издържайки се като дава частни уроци, и поддържа близки контакти с полската общност в града. Със съдействието на Григорович, вече ръководител на катедрата по славянски филологии, Ботев дори се записва като „волнослушател“ в Историко-филологическия факултет на Императорския новорусийски университет.

През 1866 г. Христо Ботев е назначен за учител в Задунаево, българско село в руската част на Южна Бесарабия, където пристига през септември. Той прекарва там няколко месеца, но в началото на следващата година получава известие, че баща му е тежко болен, и решава да се върне у дома. Пътува с кораб, вероятно от Одеса до Бургас, и оттам през Сливен стига до Калофер в началото на април 1867 г. След пристигането си в Калофер Ботев замества болния си баща, като поема част от часовете му в училището.

Имайки предвид горното, спокойно можем да заключим, че Ботев е имал досег до образователните институции по негово време и е имал поглед отвътре. Да прочетем какво мисли по темата за държавните и частните училища. С огромна благодарност към Даниела Беличовска, която показва тези откъси от статии на Ботев в своя блог.

Нашите граждани са се заели да наредят училищата и да просвещават децата си колкото може по-добре; но нито един от тях не желае да жертва, т. е. да плаща за това образование. „Не може ли да стане някак друго-яче”, говорят достойните бащи, и очакват да им пусне Бог печени кокошки от небето…

Ние твърде добре знаем, че американските училища не зависят нито от правителството, нито от духовенството, а никой от нас не може да каже, че тия училища не прогресират и че тяхната програма не отговаря на тяхното предназначение. Ние виждаме  също така, че множество европейски училища се намират под контрола на министерствата и под тежките ръкавици на архиереите, но нито един от нас не може да каже, че тия училища принасят необходимата полза и че програмата им отговаря на своето предназначение.

Мнозина мислят, че българските училища ще да се поправят само тогава, когато се вземат под контрола на духовенството или под контрола на правителството. Разбира се, че тия мнения са се появили най-напред в главите на ония наши цариградски патриоти, които мислят не за благосъстоянието на народа, а за своите лични интереси

…по наше убеждение, българските училища трябва да се оставят на мира и от правителството и от екзархията, защото всеки един баща се грижи много по-искрено за образованието на своите деца, отколкото милиони правителства, билиони калугери и легиони комисии.

Ако правителството или екзархията направят противното, то народът ще  предприеме строги мерки и против невиканите гости, и против техните насилия.  Единствената българска светиня са училищата, следователно поне те трябва да останат чисти от всяко едно вмешателство. И така, нашите училища ще бъдат наредени само тогава, когато българският народ развърже ръцете си и когато придобие своята политическа свобода. Който е вързан материално, той не може да се развива  нравствено. Ако нашите вестници и книги се боят да кажат две искрени думи, то и нашите училища няма да идат надалеч.

вестник “Свобода“ и вестник „Независимост“ (1872—1874)

 „Христо Ботевъ. Статии по политически и обществени въпроси“

ред. Миxаилъ Димитровъ, Б. Свобода и Независимость (1872—1874)“

Статиите се казват: „Уредбата на българските училища“, „Пак за управата на нашите училища“.

Още от художествената проза и фейлетони на Ботев може да прочетете в Слово.бг.

Facebook Comments

2 Comments

    1. Но разбира се!

      http://www.promacedonia.org/hb3/hb3_nezavisimost.htm „Христо Ботевъ. Статии по политически и обществени въпроси

      ред. Миxаилъ Димитровъ, Б. Свобода и Независимость (1872—1874)“

      Статиите се казват: „Уредбата на българските училища“, „Пак за управата на нашите училища“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *