Афганистанската Мона Лиза – преди и сега

Време за четене: 3 минути

Преди няколко години имах късмета да попадна на шедьовъра на Халед Хосейни „Хиляди сияйни слънца“. В книгата Хосейни разказва историята на две жени в Афганистан, преминали през последните епохи в страната – преди съветската инвазия в страната и последвалата война, периодът на мир и талибанско управление след това и новата инвазия на САЩ. Книгата е зашеметителна, показва изключително детайлно и достоверно какъв е бил и какъв е животът в Афганистан и обяснява до голяма степен защо толкова много хора отказват да живеят така и бягат на тълпи от там. Препоръчвам на всеки да прочете тази увлекателна книга

Но… това е само книга. „Хиляди сияйни слънца“ е измислена история с измислени герои, поставени между реални исторически събития. А долната житейска история, за съжаление, е реална, и продължава до ден-днешен.

Краят на 1984 г., в Афганистан бушува гражданска война. На пакистанската граница е пълно с бежански лагери, някои побират десетки хиляди души. Тясно, мръсно, без канализация и водопровод, болести и нищета, оцеляване от милостиня на чужди хора.

Фотографът на списание National Geographic Стив Маккъри обхожда лагерите и сред един от тях – Насир Баг, дочува детски смях и глъч. Попада в землянка със срутен от дъжда покрив сред 300 жизнерадостни деца на местното импровизирано училище. В сумрака и мизерията светят като изумруди две поразителни зелени очи. Детето не иска да вдигне поглед пред обектива, но учителката казва да свали шала си, за може светът да научи нейната история. Съветските самолети са бомбардирали нейното село и са убили родителите ѝ. Баба ѝ я довежда в лагера на 6 години, прекосявайки заснежени планински хребети, боси, гладни, спят в пещерите, за да се спасят от съветската авиация. Шарбат тогава е на 12 години. На езика пущу името ѝ означава нектар на цвете. След снимката тя побягва навън. Когато екипът се връща в САЩ, всички са поразени от изражението на малкото момиче – напрегнат, тревожен поглед, пълен със страх и безпокойство, но и със сила, гордост. Бедна, да, но тя не е загубила вътрешното си достойнство.

Снимката става корица на списанието, препечатвана е стотици пъти, издават се постери, календари с афганската Мона Лиза. Редакцията е залята с писма. Хората искат да ѝ пратят пари, да я осиновят, хиляди мъже искат да се оженят за нея.

Маккъри не знае дори как се казва, жива ли е още. Афганистан е в плен на талибаните и достъпът в него е невъзможен. Едва през 2002 успява да го посети отново и започва да я издирва. Но как да намери жена в страна, в която всички жени са плътно забулени с бурки? Стив се връща в Насир баг, показва на всички детската снимка. Накрая я разпознават, казват му, че роднини са я оженили, не по любов, разбира се, сега носи фамилията Гул и живее в близко село. След 18 години Стив вижда отново поразителните зелени очи. С изричното разрешение на мъжа ѝ я снима отново.

Шарбат Гула с корицата, на която е представена през юни 1985 г. Снимка: Стив Маккъри
Шарбат Гула с корицата, на която е представена през юни 1985 г. Снимка: Стив Маккъри

На снимката Шарбат е на 30, има три живи деца и едно починало. Мъжът ѝ пече хляб и е с искрящо сини очи. Бедни са, а почти всички деца са болни. Шарбат не знае нищо за световната си слава, след лагера повече не ходила на училище, недоумява, че хората я намират за красива, адски е притеснена, че всичка са я видели със скъсан шал. За нея е голямо изпитание да застане пред обектива, за по-сигурно присъстват мъжът ѝ и братята му. Стив настоява да помогне, тя иска една шевна машина, за да може дъщеря ѝ да печели по нещо с нея. National Geographic заплаща разходите по всички медицински процедури, нужни на семейството. Създава фонд „Imagine Asia“ за обучение и медицинска помощ на афгански деца.

През 2016 г., от една малка бележка в пресата научаваме, че Шарбат, тогава на 46 години, е в пакистански затвор и я грози 14 годишна присъда и 5 000 долара глоба за незаконно притежаване на пакистански паспорт. През 2014 г. пакистански талибани заклаха 130 афганистански деца в училище в Пешавар, за да принудят афганистанците да напуснат страната им. В момента Пакистан провежда масирани акции, за да се отърве от 2 милиона и половина афганистанци, пребиваващи в страната с фалшиви документи.

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *