В България и в САЩ предстоят президентски избори – нашите са на 6 ноември, неделя, техните ще са на 8 ноември, вторник. В България се приеха промени в Изборния кодекс 11 дни преди изборите за президент, а кандидатите за президентския пост бяха обявени в практически последния възможен момент, предизборна кампания практически няма. В САЩ двете големи партии проведоха свои първични избори, избраха кандидатите си и от една година се води дебат за политиката, която се предлага на избирателите.
В България нямаме традиция на референдумите – за последните 70 години това ще е едва четвъртия референдум, който ще се проведе, като три от тях са през последните няколко години – тенденцията е те да зачестяват, което аз лично намирам за изключително позитивна тенденция. Повече допитвания до суверена означава той, народът, да се научи да взема решения за собствения си живот и да живее с последствията от решенията си.
Ето и въпросите, на които ще трябва да отговаря българският избирател на 6 ноември:
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
Гласуването ще бъде с отделна бюлетина за референдума, отделна за президентския вот, отделна за местния вот (ще има такива избори на определени места, като например за кмета на софийския квартал Младост). Гласуването, поради не-въвеждането на електронно гласуване към днешна дата, ще бъда само на хартия, само в изборни пунктове. Прогнозата ми, е че преброяването ще е изключително трудно и ще има сериозни проблеми, въпреки решението бюлетините да се носят на три места, вместо на едно, за да не се повтори фиаското с Арена Армеец от миналата година.
Но, да видим как изборната система в САЩ се справя с подобен тип предизвикателство от към логистичната му страна. В едни избори през 2015 г., с една бюлетина от две страници, гражданите на щата Калифорния гласуват за цели 27 държавни длъжности и 8 (осем) въпроса за референдум:
– губернатор, ковчежник, главен прокурор и други щатски длъжности
– 6 щатски референдума
– 2 градски референдума
– федерален депутат
– щатски депутат
– 15 съдии – от Върховния съд на САЩ до апелативни съдилища
– местни училищни настоятели
Освен кандидатиралите се, гражданите имат правото да впишат и името на всеки друг гражданин, който сметнат за уместен за поста – т.нар. write-in vote.
Имат също така цели три варианта за гласуване – по пощата, ранно гласуване лично (за пестене на време), и в избирателния пункт, на датата за избори:
Освен самата бюлетина, всеки гражданин е получил следната разпечатка от 27 страници, която включва как да се гласува, къде, за какво се гласува, синтезирани накратко позициите на кандидатите. И като се брои и активната регистрация за изборите – тоест, да трябва предварително да заявиш, че ще гласуваш – системата предразполага за много по-информиран и лесен избор на кандидати.
Перфектна ли е американската избирателна система? Не. Можем ли да се поучим от нея? Със сигурност да.
