Как са изглеждали емигрантите в САЩ в началото на 20 век?

Време за четене: 2 минути

Често чуваме, че САЩ е „страна на имигранти“ или „топилня на култури“ – дотолкова, че фразата е станала остаряло клише. Но да видим как всъщност са изглеждали бабите и дядовците на днешните янки е съвсем друга бира. Изумителните фотографии по-долу – на хора в техните народни носии, пристигнали на остров Елис, до Ню Йорк в началото на XX век – показват всъщност част от историята на САЩ като страна на имигранти.

Кадрите са заснети от Аугустус Шърман (Augustus Sherman), аматьор фотограф, който е работил като главния регистратор на емигранти на остров Елис между 1892 и 1925 г.

Шърман е заснел тези портрети на хората, минаващи през митницата, всеки в дрехите от своята страна. Естествено, по онова време в САЩ е имало изключително силни рестриктивни закони, които са ограничавали миграцията до белите, християнски страни и малцина от останалия свят са имали шанса да бъдат допуснати.

Затова и голяма част от странните хора, стигнали до острова със своите дрехи, обичаи, езици и външен вид са направили такова впечатление. Снимките са публикувани в National Geographic през 1907 г. Днес те се пазят в Нюйорскската публична библиотека.

Ню Йорк започва да ползва остров Елис като станция за приемане на емигрантите на 1 януари 1892 г. До 1954 г. повече от 12 милиона емигранти са използвали острова, за да пристигнат в САЩ. Държавната агенция National Park Service изчислява, че повече от 40% от днешните 300 милиона американци могат да проследят корените си до остров Елис.

Имало е и интересни ситуации, сблъсък на култури и неразбиране, както пише и Алеко Константинов в „До Чикаго и назад“, който слиза и именно на остров Елис, за да бъде допуснат в страната:

Приближих се и аз до чиновника. Той ме попита как ми е името. Като чу фамилията с окончание на „оff „, той избърбори: „Вие сте русин?“

– Не, аз съм българин.

– ?!

– Българин съм, от България.

– ??!!

– Бългéриен! – извиках аз по-натъртено, понеже почна да ме сърди невниманието на този американец. Глух ли е? – Бългéриен!

– Унгария – ме поправи той.

– Каква ти Унгария! България на Балканския полуостров. – Мене и яд ме хвана, и досмеша ме, като гледах как си напрягаше той паметта да си припомни – аджеба, где ли ще бъде туй царство! Нашите вестници ежедневно цитират такива чудесни отзиви на иностранната преса за напредъка на нашето отечество, а този невежа не чул даже името „България“!

Аз се сетих, че може би да не изговарям добре, по тяхному, названието на нашето княжество, и затова извадих и разложих пред него картата на Европа и си тикнах пръста всред София.

– Оh, уеs, Тurkeу; аll right!

– Но, sir – протестирах аз, а той не иска и да чува, пише ме за турчин. По този начин той потурчи и Филарета, и доктора. Последният се разочарова и намрази американците: „Чудно нещо – повтаряше той, – хич България да не знае къде е? Остави ги, невежи!“


И така, ето ги и самите снимки:

Три холандски жени.
Три холандски жени.
Грузинци, дошли да участват в шоуто на Бъфало Бил (Buffalo Bill Wild West Show)
Грузинци, дошли да участват в шоуто на Бъфало Бил (Buffalo Bill Wild West Show)
Рутенка (славянско малцинство в Австро-Унгария)
Рутенка (славянско малцинство в Австро-Унгария)
Румънски овчар
Румънски овчар
Румънки.
Румънки.
Румънски свирач.
Румънски свирач.
Гръцки войник.
Гръцки войник.
Италианка.
Италианка.
Холандски деца
Холандски деца
Свирачи.
Свирачи.
Баварец.
Баварец.
Жена от Норвегия.
Жена от Норвегия.
Деца от Лапландия.
Деца от Лапландия.
Словашки жени, от Австро-Унгарската империя.
Словашки жени, от Австро-Унгарската империя.
Албански войник
Албански войник.
Италианка.
Италианка.
Три жени от френския остров Гваделупа.
Три жени от френския остров Гваделупа.
Деца от Лапландия.
Деца от Лапландия.
Грузинец, част от шоуто на Бъфало Бил.
Грузинец, част от шоуто на Бъфало Бил.
Датчанин.
Датчанин.
Жена от Лапландия.
Жена от Лапландия.
Индиец.
Индиец.
Жена от френска Гваделупа.
Жена от френска Гваделупа.
Алжирец.
Алжирец.
Жена и дете от Словакия.
Жена и дете от Словакия.

И накрая, поздрав с тази песен, която показва днешните емигранти в САЩ:

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *