Унгарското въстание от 1956 г. – с една поема и една песен

Време за четене: 3 минути

През 1956 г. в Унгария започва въстание против комунистическата диктатура и наложената от СССР доминация над страната. Въстанието от 23 октомври е смело, дръзко, отчаяно и в крайна сметка неуспешно. В Унгария навлизат съветски войски заради изтеглянето на страната от Варшавския договор и погазват желанието на хилядите нормални хора.

За това въстание е писано и казано много. Преди доста години с един приятел се разхождахме по площад „Славейков“, когато там още имаше продавачи на книги. Сред старите и измачкани издания понякога се намират едни такива бижута – него ден стана точно това В ръцете ми бе една книжка с поезия, издадена в малък тираж, посветена на тези събития.

Публикувам тук любимото си стихотворение от нея:

Не, Родината не е намазана филия,
Не е картофена яхния – напразно вдигат пара селцата ѝ
като „малки купички яхния с картофи“…
Родината не е онова място, където можеш добре да
се наплюскаш
За Родината понякога трябва да направиш нещо.
И понякога се налага на гладен стомах да пееш Химна.
Родината понякога трябва да се брани. От грамадни
империи
или от нищожества, загубили душите си, вярата си,
корените си,
от мръсници – бълнуващи обновители на света. От
тези, които след расовите убийства веднага въведоха
класовото изтребване.
Най-гадните тайно си мислеха, че законно си отмъщават.
Наричаха интернационализъм своето безродие.
И не можеха дори да си представят, че онези, които
имат родина, по време на отечествената война събират
храна един за друг.
Страдащи, безимотни селяни дават и нищото,
последния си залък, за да имат сили в борбата „горе в
града“.
И кръв даваха селяните, бедните, милите… Господи,
те източваха кръвта си в буре и го пращаха на път с
каруца, за да помогнат на ранените…
Не се надявайте, родоотстъпници!
Човекът започва там, където свършвате вие…

Жолт Байер – 1956 – „…За да остане следа“
VII


И една песен, посветена на младежите, загинали за свободата на своята родина, която и до днес се пее от унгарци, италианци и българи:

Avanti ragazzi di BudapestНапред момчета от Будапеща
Avanti ragazzi di Buda,
avanti ragazzi di Pest,
studenti, braccianti, operai
il sole non sorge più ad Est!

 Abbiamo vegliato la notte
la notte di cento e più mesi,
sognando quest’alba d’ ottobre,
quell’alba dei giovani ungheresi.

Ricordo tu avevi un moschetto
su, portalo in piazza, ti aspetto,
nascosta tra i libri di scuola
anch’io porterò una pistola.

Sei giorni, sei notti di gloria
durò questa nostra vittoria;
al settimo sono arrivati
i russi con i carri armati.

I carri ci schiaccian le ossa,
nessuno ci viene in aiuto.
il mondo è rimasto a guardare
sull’orlo della fossa seduto.

Ragazza non dire a mia madre
non dirle che morirò questa sera
ma dille che vado in montagna
e che tornerò a primavera.

Compagno il plotone già avanza,
già cadono il primo e il secondo
finita è la nostra vacanza,
sepolto l’onore del mondo

Compagno riponi il fucile
torneranno a cantare le fonti
quel giorno serrate le file
e noi torneremo dai monti.

Avanti ragazzi di Buda,
avanti ragazzi di Pest,
studenti, braccianti, operai
il sole non sorge più ad Est!

Напред, момчета от Буда,
напред, момчета от Пещ,
студенти, работници, земеделци,
Слънцето вече не изгрява от изток!

Ние останахме будни сто нощи
и сънувахме месеци наред
онези октомврийски дни,
пробуждането на унгарската младеж.

Спомням си, че ти имаше пушка
и я донесе на площада, аз те чаках,
и скрит между книгите от училище
аз също носех пистолет.

Шест славни дни и шест славни нощи
на нашата победа
но на седмия ден
пристигнаха руснаците с танкове.

Танковете премазаха костите
никой не дойде на помощ
а светът просто гледаше
от ръба на своите столове.

Момичето няма да каже на майка ми
няма да ѝ каже, че аз ще умра довечера
тя ще ѝ каже, че аз ще се укрия в планината
и ще се завърна през пролетта.

Другарите ми застават пред войниците
първият пада, после и вторият
свободата ни е погубена
покривайки доблестта на света.

Нашите другари ще скрият оръжията си
И ще се завърнем, пеейки нашите песни
на този ден, ние ще се подредим отново
и ще се завърнем от планините.

Напред, момчета от Буда,
напред, момчета от Пещ,
студенти, работници, земеделци,
Слънцето вече не изгрява от изток!

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *