Дружба „Родина“ – българска родолюбива мюсюлманска организация

Преди 9 септември и срамния Възродителен процес през 80-те години на 20 век, при който насила са се променяли имената на българските мюсюлмани и българските турци, е имало родолюбиви организации като Дружба „Родина“. Те са целели да убеждават хората, че трябва да са част от една нация, да говорят един език и да имат една култура. Българомохамеданската културно-просветна и благотворителна дружба „Родина“ е организация с център в Смолян, съществувала през 1937 – 1947 г. Тя е движение на българите мохамедани в Родопите за културно издигане и приобщаване към българската нация.
Нейните учредители и многобройни членове целят да дадат отпор срещу засиления натиск от страна на про-турски и фанатизирани ислямски кръгове за откъсване на българите мохамедани от българската нация. Днес България е изправена пред сходни проблеми, затова и познанието на успешни организации от миналото може да ни даде насока какво и как да правим като общество.
Организацията е създадена в Смолян на 3 май 1937 г. по инициатива на 22-годишния Камен Боляров и на 20 младежи българи мюсюлмани и двама християни – Петър Маринов и учителят Георги Петров.

Деен съратник на движението през целия период на съществуването му е родопският общественик Христо Караманджуков. Характерът на организацията е културно-просветен и благотворителен. Целта ѝ е да пропагандира сред помаците политиката на български патриотизъм и държавен национализъм, възприета от установения през 1934 г. военен режим в страната. Сред активистите на организацията са както помаци, така и много християни, включително служители на Българската православна църква и местната администрация.

Целта, според приетия устав, е:

„Да работи за взаимното опознаване, сближение и подпомагане между българите мохамедани и българите християни в Родопската област; да събужда и развива народностното чувство у българите от мохамеданско вероизповедание; да съдейства за стопанското и икономическото издигане на Родопския край”.

Ползвайки се с подкрепата на местните власти, Дружба „Родина“ успява да убеди някои помаци да променят турско-арабските си имена, но отношението на мюсюлманите в региона към нея като цяло е отрицателно и дейността ѝ остава ограничена в Смолянско и Златоградско. След окупацията на България след 9 септември 1944 г. организацията е определена като  „фашистка“ и „великобългарска шовинистична“ и губи подкрепата на правителството на Отечествения фронт, в което влизат и комунистите. Дейността ѝ първо замира, а през 1947 г., след идването на самостоятелното правителство на БКП, тя е окончателно закрита.

Дружба „Родина“ започва дейността си с организирането в помашките села на различни събития – събори на големи празници, вечеринки, екскурзии, курсове по готварство и шиене. През 1938 г. е създадена и втората местна организация – в село Смилян, последвана от организации в много други села в региона. Но организацията отвъд централните Родопи е слаба, като в села като Дебрен, Долен, Сатовча и други, нейни членове са главно учители християни и служители на контролираното от организацията смолянско мюфтийство.

rodina_1_023

Дружба „Родина“ скоро придобива характер на казионна организация, следваща политиката на правителството. През 1941 г. секретарят на Дружба „Родина“ е назначен за служител на Дирекцията на националната пропаганда. Смолянското мюфтийство става независимо от Главното мюфтийство и помаците са поставени под негова юрисдикция, а самото то поставено под контрола на Дружба „Родина“, като за имами и мюфтии се назначават само близки до организацията. През 1940 г. започва кампания за въвеждане на богослужение на български език, като се използва изготвен през 20-те години превод на Корана, разпространяван безплатно от държавата. Свободните места в българската администрация също се предоставят с предимство на членове на организацията, а неродинците постоянно биват премахвани от държавния апарат.

drujba-rodina

През 1941 г. Дружба „Родина“ обявява за своя цел постепенното премахване на мюсюлманските лични имена, като това трябва да стане чрез даване на немюсюлмански имена на новородените – за тази цел са изготвени списъци с препоръчителни имена, които имат българска етимология, но не са свързани с християнството. През лятото на 1942 г. организацията инициира законодателна промяна, която дава възможност за смяна на имената по административен, вместо по съдебен път, след което започва масова кампания за доброволно преименуване в помашките села. За тази цел организацията получава голяма държавна субсидия, която ѝ дава и възможност да издава свои годишни сборници „Родина“.

Специално внимание се обръща за премахването на външните белези на турската принадлежност в облеклото – фесове и чалми за мъжете и шалвари, фереджета и мехтени при жените мюсюлманки, и заменянето им с европейски шапки и забрадки.

%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%b0%d1%86%d0%b8
Традиционни носии и маски на български помаци

Отношението на Българската комунистическа партия (БКП) към Дружба „Родина“ е противоречиво и се променя с времето. Към 1940 г. местната организация на комунистите в Смолян се опитва да инфилтрира свои активисти в организацията, но малко по-късно се обявяват против методите на действие на дружбата. През следващите години комунистите открито се противопоставят на Дружба „Родина“, защитавайки правото на помаците да използват традиционните си имена и облекло, с което печелят известна популярност в региона.

БКП продължава тази политика и в първите години след като установява контрол над правителството след окупацията на България  от СССР на 9 септември 1944 г. На 10 септември същата година, на събрание в Смолян родинци са обявени за „фашисти“ и „великобългарски шовинисти“. През следващите месеци е дадена възможност за връщане на имената и за използване на традиционното облекло, възстановено е богослужението на арабски, а пред смолянската джамия демонстративно е изгарян българоезичният Коран.

След настъпването на демокрацията през 1989 г. националистическите про-турски кръгове в България отново се заемат да турчеят българите мюсюлмани. В някои джамии се води анти-българска и про-турска пропаганда. Религиозни фанатици и про-турски действащи политици, с мълчаливото съгласие на някои български партии, оказват административен, икономически и психологически натиск над българите мохамедани, които изразяват родолюбиви настроения.

Като отпор на тази политика на 1 ноември 2009 г. патриотично настроените българи мюсюлмани от Родопите и Пиринско, подкрепяни от свои братя християни, възстановиха на старите принципи Дружба „Родина“ под същото име и със същите цели и задачи.

Библиография

Дружба „Родина“ в онлайн архива ProMacedonia

Сайт на Дружба „Родина“

Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914.

Дружба „Родина“.Спомени за бъдещето, Авторски колектив, изд. Тангра-Тан НакРа Ик.-София, 2009 г.

Форум Pomak.eu – мнение на shaban, с откъси от книгите“Някои аспекти на Великобългарския шовинизъм“, д-р Костадин Георгиев, „Във вихъра на живота“ на неофициалния ръководител и официален секретар и ковчежник на  Фикцията”Дружба”, „Помаците от Тракия, Мизия и Македония“.

Facebook Comments

7 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *