Етническа карта и опитите за обединение на народите в Близкия изток

Близкият изток е район, който редовно е в новините заради войни, атентати, агресия и изобщо неприятности. Близкият изток вече е новото „буре с барут“, след като Балканите вече сме се успокоили и всеки конфликт тук не води след себе си възможността за световна война.

Откъде произтичат всички тези конфликти обаче? От сблъсъка между различни европейски и арабски идеи, масово разпространени в тази част на света. Става дума за европейските идеи, за национална държава – национализма, за справедливото социално общество – социализма, както и местната пан-арабска/пан-ислямска идея.

Но освен идеите, приеманите от мнозина за несправедливи държавни граници са такива заради несъответствието на народите, вероизповеданията (сунити срещу шиити) и на приеманите от огромна част от жителите на Близкия изток за „несправедливи“ граници. Това естествено ще води до търкания, конфликти и може да ни помогне да си обясним множество минали, настоящи и може би дори бъдещи войни:

12196029_10153772006636803_8029934158246377862_n
Натиснете картата за пълен размер

Огромна част от Близкия изток в продължение на векове е част от Османската империя и по това време се извършва това смесване на народите, което може да се види горе. След разпада на империята след края на Първата световна война, на арабите им е обещана собствена държава (което не се случва). Кюрдите също са били много близо до придобиване на държава, но до ден днешен все още не са получили.

През годините са правени много опити за обединение на части от този регион, под знамето на различни идеологии – арабските, кюрдските и ислямистките.

Арабски опити за обединение

Обединена Арабска Република (ОАР, الجمهورية العربية المتحدة‎‎ al-Jumhūrīyah al-‘Arabīyah al-Muttaḥidah)  – този краткотраен политически съюз между Египет и Сирия започва през 1958 г. и съществува до 1961 г., когато Сирия се оттегля от съюза, след преврата от 1961 г. Египет продължава да носи името „Обединена Арабска Република“ до 1971 г. Президентът на съюзът е египтянинът Гамал Абдел Насър. Съюзът също така е бил член на Съединените Арабски Щати [1].

capture

Съединените Арабски Щати (САЩ) са били краткотрайна конфедерация между Обединената Арабска Република (Египет и Сирия) и Северен Йемен между 1958 г. и 1961 г. Същата година Кралство Йемен (Северен Йемен), което вече е сключило договор за военна взаимопомощ с Египет, се включва в новата държава. За разлика от Египет и Сирия, Йемен остава независима суверенна държава, запазвайки мястото си в ООН и отделни посолства по време на конфедерацията.

Нито съюзът, нито конфедерацията изпълняват целите си, вдъхновени от пан-арабизма и арабския национализъм, тъй като се разпадат през 1961 г. [2]

united_arab_states

Федерация на арабските републики (اتحاد الجمهوريات العربية‎‎ Ittiḥād al-Jumhūrīyāt al-‘Arabīyah) – това е опит на либийския диктатор Муамар Кадафи да обедини Либия, Египет и Сирия, за да се създаде обединена арабска държава. Судан също участва в преговорите по включване през 1971 г., но така и не формализира участието си.

Въпреки че предложението е одобрено на референдум във всяка от страните [3], трите държави не успяват да се споразумеят за конкретните правни измерения на сливането. Федерацията съществува между 1 януари 1972 и 19 ноември 1977 г.

capture

Арабска федерация на Ирак и Йордания е краткотрайно формирование, появило се през 1958 г. при съюза на Ирак и Йордания. Въпреки че името подсказва федерална структура, де факто то е било конфедерация.

Федерацията е създадена на 14 февруари 1958 г., когато крал Фейсал II от Ирак и братовчед му, крал Хюсеин от Йордания решават да обединят своите две хашемитски кралства, в отговор на създаването на Обединената арабска република. Съюзът продължава едва шест месеца, като официално е прекратен на 2 август 1958 г., след като крал Фейсал е свален от военния преврат от 14 юли, който премахва монархията и превръща страната в социалистическа арабско-националистическа еднопартийна република.

capture

Обединени арабски емирства (ОАЕ, دولة الإمارات العربية المتحدة‎‎ Dawlat al-Imārāt al-‘Arabīyah al-Muttaḥidah) – единственият успешен проект по обединение на различни арабски държави до момента. Създадена през декември 1971 г., тя е конфедерация на 7 емирства. Емирствата са Абу Даби (което служи за столица на конфедерацията), Дубай, Аджман, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа. Всяко емирство се управлява от абсолютен монарх. Заедно, те образуват Федералния върховед съвет. Един от седмината монарси бива избран за президент на Обединените арабски емирства.

Владетелят на Абу Даби и първи президент на ОАЕ шейх Зайед ръководи изграждането на емирствата като модерна държава и разпределя голяма част от приходите от нефтената и газовата промишленост към здравеопазване, образование и инфраструктура. Запасите на ОАЕ са седмите най-големи в света[4], а запасите на газ са 17-тите най-големи в света [5]. Днес Абу Даби и Дубай са световни търговски, икономически и туристически центрове. Дубай е и едно от важните световни летища и през него минава огромен пътникопоток.

Днес в ОАЕ живеят 9,346,129 души, от които само 11,32% или 1,4 млн. души са араби и граждани на държавата [6]. Най-голямата част от население в ОАЕ са индийците – 27%, следвани от пакистанците с 12,53%, после местните граждани на емирството, и 49% други – сред които други араби, иранци, европейци, филипинци, бангладешци и други [7]. Всички тези хора, които нямат гражданство са понякога наричани „бездържавни хора“ (Bidun) и нямат участие в политическия живот в страната.

uae_regions_map

Кюрдските опити за обединение

По времето на Османската империя, мнозина български дейци са били пращани на заточение в Диарбекир и мястото е станало нарицателно за пустош и наказание. А всъщност Диарбекир е кюрдски град. Кюрдите, подобно на българите преди век, имат тъжна съдба – разделени между своите съседи също като нас, те обаче все още не са успели да извоюват своята независима страна – Кюрдистан.

Името Кюрдистан се отнася към четири области – югоизточна Турция (северен Кюрдистан), северна Сирия (Рожава или западен Кюрдистан), северен Ирак (южен Кюрдистан) и северозападен Иран (източен Кюрдистан). Някои кюрдски националисти искат да обединят и освободят част от или всички тези части с преобладаващо кюрдско население, а други се борят за разширяването на автономията на тези части.

Всъщност, кюрдите са имали шанса да получат независима държава чрез Севърският договор (част от Версайската система на мирни договори) от 1920 г., който предвижда създаването на тяхна собствена страна, но правителството на Кемал Ататюрк отхвърля договора. разкъсва земите им между Турция и новосъздадения френски мандат в Сирия и британски в Ирак.

Иракски Кюрдистан получава автономен статут през 1970 г. със споразумение с иракското правителство. Този статут е пре-потвърден като автономно образувение в рамките на федеративната иракска република през 2005 г.[8] Днес иракски Кюрдистан върви по пътя на свободно пазарно стопанство, развива своята икономика и има доста добри резултати. Там се планира и строителството на най-високата сграда в света – 1152 метровата кула The Bride.

В Иран има провинция с името Кюрдистан, която не се самоуправлява. Кюрдите там не са организирани в политически или военни оргаризации, целящи тяхна автономия или независимост.

В Турция от десетилетия Кюрдската работническа партия (ПКК) води партизанска война за независимост, като на моменти това преминава в открити стълкновения. За момента кюрдите там нямат автономия.

В Сирия, след избухването на гражданската война през 2011 г., кюрдите успяха да наложат своя контрол над големи части от северна Сирия. С установяването на свое революционно, крайно-ляво правителство със столица Рожава, те се опитват да извоюват своя автономия или независимост.

Дали един ден част от тях или дори всички тези земи, населени с кюрди ще имат своя собствена държава предстои да бъде видяно.

kurdish-inhabited_area_by_cia_1992_box_inset_removed

 

Вижте още интересни карти тук.

 

Библиография

[1]  Статия за Обединена Арабска Република в Енциклопедия Британика

[2] Статия за Съединени Арабски Щати в Уикипедия

[3] Nohlen, D, Krennerich, M & Thibaut, B (1999) Elections in Africa: A data handbook, p336 ISBN 0-19-829645-2

[4] „Oil – proved reserves“. Cia.gov. Archived from the original on 20 October 2012.

[5] Natural Gas. BP Statistical Review of World Energy June 2012

[6] Данни за населението на Обединени арабски емирства на Световната банка

[7] Jure Snoj. „UAE’s population – by nationality“. bq Magazine.

[8] Конституция на Ирак, чл. 113

Facebook Comments

6 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *