Преди 9 септември и срамния Възродителен процес през 80-те години наXX век, при който насила са се променяли имената на българските мюсюлмани и българските турци, е имало родолюбиви организации като Дружба „Родина“. Те са целели да убеждават хората, че трябва да са част от една нация, да говорят един език и да имат една култура. Българомохамеданската културно-просветна и благотворителна дружба „Родина“ е организация с център в Смолян, съществувала през 1937 – 1947 г. Тя е движение на българите мохамедани в Родопите за културно издигане и приобщаване към българската нация.
Нейните учредители и многобройни членове целят да дадат отпор срещу засиления натиск от страна на про-турски и фанатизирани ислямски кръгове за откъсване на българите мохамедани от българската нация.
Днес България е изправена пред сходни проблеми, затова и познанието на успешни организации от миналото може да ни даде насока какво и как да правим като общество.
Организацията е създадена в Смолян на 3 май 1937 г. по инициатива на 22-годишния Камен Боляров и на 20 младежи българи мюсюлмани и двама християни – Петър Маринов и учителят Георги Петров.
Деен съратник на движението през целия период на съществуването му е родопският общественик Христо Караманджуков. Характерът на организацията е културно-просветен и благотворителен. Целта ѝ е да пропагандира сред помаците политиката на български патриотизъм и държавен национализъм, възприета от установения през 1934 г. военен режим в страната. Сред активистите на организацията са както помаци, така и много християни, включително служители на Българската православна църква и местната администрация.
Целта, според приетия устав, е:
„Да работи за взаимното опознаване, сближение и подпомагане между българите мохамедани и българите християни в Родопската област; да събужда и развива народностното чувство у българите от мохамеданско вероизповедание; да съдейства за стопанското и икономическото издигане на Родопския край”.
Ползвайки се с подкрепата на местните власти, Дружба „Родина“ успява да убеди някои помаци да променят турско-арабските си имена, но отношението на мюсюлманите в региона към нея като цяло е отрицателно и дейността ѝ остава ограничена в Смолянско и Златоградско. След окупацията на България след 9 септември 1944 г. организацията е определена като „фашистка“ и „великобългарска шовинистична“ и губи подкрепата на правителството на Отечествения фронт, в което влизат и комунистите. Дейността ѝ първо замира, а през 1947 г., след идването на самостоятелното правителство на БКП, тя е окончателно закрита.
Дружба „Родина“ започва дейността си с организирането в помашките села на различни събития – събори на големи празници, вечеринки, екскурзии, курсове по готварство и шиене. През 1938 г. е създадена и втората местна организация – в село Смилян, последвана от организации в много други села в региона. Но организацията отвъд централните Родопи е слаба, като в села като Дебрен, Долен, Сатовча и други, нейни членове са главно учители християни и служители на контролираното от организацията смолянско мюфтийство.
Дружба „Родина“ скоро придобива характер на казионна организация, следваща политиката на правителството.
През 1941 г. секретарят на Дружба „Родина“ е назначен за служител на Дирекцията на националната пропаганда. Смолянското мюфтийство става независимо от Главното мюфтийство и помаците са поставени под негова юрисдикция, а самото то поставено под контрола на Дружба „Родина“, като за имами и мюфтии се назначават само близки до организацията. През 1940 г. започва кампания за въвеждане на богослужение на български език, като се използва изготвен през 20-те години превод на Корана, разпространяван безплатно от държавата. Свободните места в българската администрация също се предоставят с предимство на членове на организацията, а неродинците постоянно биват премахвани от държавния апарат.
През 1941 г. Дружба „Родина“ обявява за своя цел постепенното премахване на мюсюлманските лични имена, като това трябва да стане чрез даване на немюсюлмански имена на новородените – за тази цел са изготвени списъци с препоръчителни имена, които имат българска етимология, но не са свързани с християнството. През лятото на 1942 г. организацията инициира законодателна промяна, която дава възможност за смяна на имената по административен, вместо по съдебен път, след което започва масова кампания за доброволно преименуване в помашките села. За тази цел организацията получава голяма държавна субсидия, която ѝ дава и възможност да издава свои годишни сборници „Родина“.
Специално внимание се обръща за премахването на външните белези на турската принадлежност в облеклото – фесове и чалми за мъжете и шалвари, фереджета и мехтени при жените мюсюлманки, и заменянето им с европейски шапки и забрадки.
Отношението на Българската комунистическа партия (БКП) към Дружба „Родина“ е противоречиво и се променя с времето. Към 1940 г. местната организация на комунистите в Смолян се опитва да инфилтрира свои активисти в организацията, но малко по-късно се обявяват против методите на действие на дружбата. През следващите години комунистите открито се противопоставят на Дружба „Родина“, защитавайки правото на помаците да използват традиционните си имена и облекло, с което печелят известна популярност в региона.
БКП продължава тази политика и в първите години след като установява контрол над правителството след окупацията на България от СССР на 9 септември 1944 г. На 10 септември същата година, на събрание в Смолян родинци са обявени за „фашисти“ и „великобългарски шовинисти“. През следващите месеци е дадена възможност за връщане на имената и за използване на традиционното облекло, възстановено е богослужението на арабски, а пред смолянската джамия демонстративно е изгарян българоезичният Коран.
След настъпването на демокрацията през 1989 г. националистическите про-турски кръгове в България отново се заемат да турчеят българите мюсюлмани. В някои джамии се води анти-българска и про-турска пропаганда. Религиозни фанатици и про-турски действащи политици, с мълчаливото съгласие на някои български партии, оказват административен, икономически и психологически натиск над българите мохамедани, които изразяват родолюбиви настроения.
Като отпор на тази политика на 1 ноември 2009 г. патриотично настроените българи мюсюлмани от Родопите и Пиринско, подкрепяни от свои братя християни, възстановиха на старите принципи Дружба „Родина“ под същото име и със същите цели и задачи.
Библиография и литература по темата
Дружба „Родина“ в онлайн архива ProMacedonia
Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914.
Дружба „Родина“.Спомени за бъдещето, Авторски колектив, изд. Тангра-Тан НакРа Ик.-София, 2009 г.
Форум Pomak.eu – мнение на shaban, с откъси от книгите“Някои аспекти на Великобългарския шовинизъм“, д-р Костадин Георгиев, „Във вихъра на живота“ на неофициалния ръководител и официален секретар и ковчежник на Фикцията”Дружба”, „Помаците от Тракия, Мизия и Македония“.
Мангалщини. Да си ходят по мангалските страни. Демек мюсюлмански.