На 16 септември 1989 г. Борис Елцин, избран съвсем наскоро в парламента на СССР и в Централния комитет на КПСС, е на посещение в центъра за космически изследвания на НАСА Johnson Space Center в Хюстън, щата Тексас.
Там той посещава контролната зала на полетите и макет на космическа станция. Според репортера на вестник „Хюстън Кроникъл“ (Houstoin Chronicle) Стефани Асин, не апаратурата и космическите технологии са били това, което го е смаяло. Всъщност, това е било посещението извън протокола до близкия супермаркет Randall.
Елцин, тогава на 58, „обикалял щандовете на Randall (верига супермаркети), клатейки главата си от изумление. Както казал на няколкото си другари руснаци от антуража си, че ако техния народ, на когото често му се налага да чака на опашка за повечето стоки, види условията на американските супермаркети „ще избухне революция“.
Купувачите и работещите в супермаркета го спират, за да му стиснат ръката и да го поздравят. През 1989 г. още няма телефони с камери, затова и никой не си е направил селфи с него, но много хора помнят посещението му и до днес.
Елцин питал посетителите на магазина какво си купуват и колко струва, а по-късно попитал управителя на магазина дали човек трябва да има специално образование, за да е начело на такъв магазин. В снимките от вестник „Хюстън Кроникъл“ може да бъде видян как се диви на секцията с плодове и зеленчуци, прясна риба и касите. Особено бил впечатлен от замразения пудинг на клечка.
„Дори Политбюро няма такъв избор. Дори и господин Горбачов (тогава лидер на СССР)“, казва той.
Фактът, че такива магазини са на почти всеки ъгъл в САЩ го удивил. Те дори предлагали безплатни мостри от сирене. Според Асин, Елцин не си е тръгнал с празни ръце, тъй като са му дали малка торба с лакомства, които да похапне по път.
Около година след като Елцин напуска президентския пост, негов биограф пише, че на полета до следващата му дестинация, Маями, той бил силно умислен. Не можел да спре да обмисля разликите между изобилието в магазина и това, с което сънародниците му трябвало да се примиряват в Русия.
В собствената му автобиография, той споменава преживяването в Randall, което разбило представите му за комунизма. Две години след това, той напуска комунистическата партия и започва реформи, за да обърне икономическия живот на Русия към свободно пазарно стопанство.
Когато видят онези рафтове, препълнени със стотици, хиляди консерви, кашони и стоки от всеки възможен вид, за пръв път се почувстват наистина отчаят за съветските хора“, пише Елцин. „Това, че потенциално супер богата страна като нашата е доведена до състояние на такава бедност! Това е ужасна мисъл.
