Ньойският договор и Удроу Уилсън – един неочакван приятел на България в преговорите

Време за четене: 6 минути

Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил края на участието на България в Първата световна война и променил границите на страната. Подписан е от българска страна от новоизбрания министър-председател Александър Стамболийски от БЗНС на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен, откъдето идва и името на договора. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.

През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с обща площ над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи е наречено от Белград като „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения били изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.

Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта.


Оригиналът на Ньойския договор с подписа на премиера Александър Стамболийски.

Румъния, която извършва сериозни погроми срещу българското население в Добруджа през 1916 г., присъединява отново освободената наскоро южна Добруджа, въпреки противоречия между Великите сили, но стратегическото положение на Румъния и отредената ѝ роля на поемащ буфер спрямо новосъздадения СССР, заел мястото на Руската империя, определят Румъния да стане първостепен балкански фактор.

Страницата с подписите на цар Борис III, Александър Стамболийски и Михаил Маджаров на ратификацията на Ньойския договор

Томас Удроу Уилсън е 28-ят президент на САЩ. Във вътрешната си политика той е либерал и води икономически политики, които от днешна гледна точка могат и трябва да бъдат критикувани като неефективни и вредни за американските граждани по онова време. Благодарение на външната му политика обаче българската държава бива запазена от разделяне на три части и унищожение, за което ние трябва да сме му признателни. Удроу Уилсън отстоява на мирните преговори в 1919г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като независима държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния – каквато идея е била първоначално лансирана в Ньой.

Президентът е безкомпромисен докрай и осуетява домогванията на гръцкия премиер Елевтериос Венизелос, сръбският премиер Никола Пашич (който впрочем има български корени, от Тетевен) и румънският премиер Йон Братиану, дори заявявайки, че той, Уилсън, по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало.

На 8 януари 1918 г. той произнася прочутата си реч за „Четиринадесетте точки”, предлагайки създаването на международна организация – Обществото на народите, което ще се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации. Впрочем, създаденото от него Общество на народите, предшественик на днешното ООН, ще се намеси при предотвратяване на започнала война само един път успешно и това е войната между България и Гърция през 1925 г.

Ето и неговите прословути 14 точки, описвани от традиционните дипломати тогава като прекалено оптимистични и нереалистични, поради пренебрегването интересите на страните, победили във войната:

1. Мирни съглашения, сключени открито: дипломацията да работи искрено и публично.
2. Неограничена свобода на корабоплаването в мирно и военно време.
3. Премахване, доколкото е възможно, на всички стопански прегради и уреждане на еднакви търговски условия за всички народи, които са за мира.
4. Намаление на въоръженията до крайност съобразно вътрешната безопасност на всяка страна.
5. Свободно и справедливо уреждане на всички колониални въпроси.
6. Изтегляне на войските от всички руски земи и подпомагане на руския народ да се устрои свободно и без диктатура: да се гарантира добър прием на новата руска държава в обществото на свободните народи под правителство, което руският народ избере свободно.
7. Освобождаване и възстановяване на Белгия.
8. Възвръщане на Елзас и Лотарингия на Франция, понеже тези провинции несправедливо са ѝ били отнети през 1871 година.
9. Поправка на италианската граница в съответствие с националната принадлежност на населението.
10. Предоставяне на народите в Австро-Унгария на възможност за автономно развитие.
11. Възстановяване на Румъния, Сърбия и Черна гора. На Сърбия да се даде свободен излаз на море и отношенията между балканските държави да се определят приятелски под влиянието на силите, като им се създадат условия за политическа и национална независимост и териториална цялост.
12. Земите, населени с турци, да се ползват със суверенитет и сигурност, а на другите народности в Османската империя да се осигури свобода.
13. Възстановяване на полската държава със свободен излаз на море.
14. Образуване на общество на народите (ОН) с цел да се дадат взаимни гаранции за политическата независимост и териториална цялост, както на големите, така и на малките народи. [1]

Границите на Царство България след Ньойския мирен договор от 1919 г.

Искането на гърците предвижда заличаването на Царство България и разкъсването му на три „автономни“ области подчинени на споменатите Гърция, Сърбия и Румъния.

То е възприето благосклонно от Франция и Великобритения, но среща категоричен отпор от САЩ в лицето на президента Уилсън, присъстващ лично на мирната конференция. За разлика от усилията за запазване на Добруджа, Царибродско и Беломорието към България, които след загубата на първоначалната ясна подкрепа от Италия и при отсъствието на Русия, САЩ не успяват сами да наложат, тук, както и към претенциите на гърците за присъединяване на Ивайловградско и на голяма част от Централните и Източните Родопи (т.нар планинска Тракия) с граница по поречието на Арда. Президентът е безкомпромисен докрай и осуетява домогванията на Венизелос, Пашич и Братиану, дори заявява, че той, Уилсън, по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало [3].

И ако ние помним отменения през 1940 г. Ньойски договор, като срамен и обиден срещу справедливите искания на българите да се извърши обединение в етническите ни граници, ние също така трябва да помним и онези хора, които се застъпвали за нас, макар да са ни били врагове на бойното поле. В този ред на мисли, смятам че паметник на Удроу Уилсън в София би било малък и закъснял, но напълно достоен начин да покажем историческата си благодарност.

В България Уилсън е на висока почит като признателност за защитата на българският характер и суверенитет върху Царибродско, Южна Добруджа и Беломорска Тракия и утвърждавания от него следвоенен принцип за защита свободите на националните малцинства от Обществото на народите (ОН, предшественик на ООН), включително тези на 330 000 македонски българи в 34 231 km² територия на Егейска Македония и 180 000 беломорски българи плюс още 80 000 българи бежанци от Източна Тракия, Мала Азия, Добруджа и най-вече от Егейска Македония, настанени в 8712 кв. км на българската Беломорска Тракия всички дадени на Гърция, и най-вече за твърдата му позиция в 1919 г. против планираното от Венизелос с подкрепата на Сърбия и Румъния ликвидиране на България. В крайна сметка територията на България е намалена, но значително по-малко от исканията на съседите, а и запазваме независимостта си [2].

Малко известен факт е и че патриархът на българската литература Иван Вазов се трогва от дейността на Уилсън на преговорите и му посвещава следното стихотворение:

УИЛСОНУ

Кат нов Христос оттатък океана
издигна ти евангелие ново,
отдъхна си земята, с кръв обляна,
пред твоето миротворяще слово.

И поздрави светът зората ясна
на любовта. И поздрави той века,
че край полага на враждата бясна
и че човек ще вижда брат в човека.

И ний, за правда дето ляхме кърви,
казахме си: „Тоз глас висок не лъже.
Изгря денят на правдата!“ – и първи
сложихме си победното оръжье.

И правда чакахме – дойде насилье,
любов ожидахме – срещна ни злоба
безжалостна – каквато не таил е
и самий пъкъл своята утроба!

Видяхме – късно! – че на слаб чест няма,
ръце без меч – ръце са за верига…
Разбрахме – късно! – че реч блага е измама,
че писан договор „парче е книга!“

О, Уилсоне благи! Чуйш ли? Де си?
Надви нощта на факел благороден.
И твоя глас и пустиня се разнесе,
и твоя зов за мир оста безплоден!

Звучеше в твоя зов речта Христова,
но той кат нея бе осмян… забравен –
не бил готов светът за таз обнова,
не бил узрял духът за подвиг славен.

Празнува пак неправда и коварство,
венец от лаври носи пак лъжата!
Ликува злото: божието царство
не иде – то е още в небесата!

И гледам пак море от мъки люти,
и плач, и стон из родните предели,
гнезда напуснати, тегла нечути
на братя, слънчице едвам видели!

А стид? А свян? А съвест человешка –
нима са те потребни на юмрука?
И тоз мир безподобен? Гавра тежка
над разпнатий страдалец тука!

Ужасна бе войната, без пример е
в исторьята; но на кръвта й петното
не е дотолкоз черно, както чер е
тоз срам, навека лепнат по челото.

16 октомври 1919 г.

Иван Вазов


Библиография

[1] President Woodrow Wilson’s 14 Points, Посетен на 26.11.2016 г.

[2] Текстът на Ньойския мирен договор

[3] Treaty between the Principal Allied and Associated Powers and Bulgaria and Protocol, signed at Neuilly-sur-Seine at November 27, 1919″, Peace Treaties, Various Treaties and Agreements between the Allied and Associated Powers and Serb-Croat-Slovene State, Roumania, Bulgaria, Hungary and Turkey, together with some other agreements signed by the Peace Conference at Paris and Saint-Germain-En-Laye, presented by Mr. Lodge, April 25, 1921, Washington, Government Printing Office: 67th Congress, 1st Session, Senate, Document No. 7, 1921, pp. 47–162, посетен на 26.11.2016 г.


Facebook Comments Box

6 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.