Георги Раковски за руската политика спрямо българите

Гост автор: Георги Антонов В биографията на Георги Раковски, на която е автор, Михаил Арнаудов го нарича на едно място … More

17 гръцки и римски статуи в цвят – както създателите им са ги изваяли

Когато си помислим за която и да е класическа статуя от гръцкия или римския свят, винаги си я представяме изчистена, само мрамор. А всъщност древните са обожавали цветовете.

В продължение на векове ние сме смятали, че изчистените, бели повърхности на древните гръцки статуи са стандартът за красота. По време на Ренесанса, скулптурите са се опитвали да пресъздадат тази семпла естетика в своето изкуство. Дори днес мнозина от нас очакват наистина красивите класически и древни образци на изкуството да бъдат изчистени и неукрасени. Само че Винсенз Бринкман и Улрике Кох-Бринкман са прекарали над две десетилетия, за да ни убедят в противното.

Престъплението, наречено Възродителен процес

През декември 2016 г. стават 32 години от едно от най-големите престъпления на диктатурата на Българската комунистическа партия у нас – насилственото преименуване на 840 000 български турци и помаци, извършено в условията на военен режим и пропагандирано като доброволен акт.

На 24 декември 1984 г. силите на армията и милицията обкръжават тогавашния Кърджалийски окръг – района с най-много български турци, чиято обща площ е около 3 000 квадратни километра.

„На кол вода пиехме“ – книга за трудния живот на българите в Егейска Македония

Изключителният, провокиращ и драматичен труд, озаглавен „На кол вода пиехме” (ИК „Изток-Запад”) на проф. Благой Шклифов е горчив и болезнен архив за един от по-малко известните и обсъждани, но несъмнено изключително важни моменти от българската история. Като наследник по майчина линия на българи, избягали от гонения от родния град Костур (днес Кастория на гръцки), те са били принудени да дойдат в рамките на българската държава и приемат името Костуркови, в чест на изгубената земя.

Културата в България през 1964 г. в 13 илюстрации от американец

През 1964 г. американецът Робърт Кръмб (Robert Crumb) посещава България и се опитва да разгледа окупираната от комунистите страна. От 1947 г. на власт е БКП, наложена е насилствена колективизация на земеделските земи, хората имат парво да имат само по една къща на семейство, всички предприятия и бизнеси са национализирани, в страната върви процес на тежка и често безмислена индустриализация, заради която се строят цели квартали от грозни панелни жилища.

И всичко това е в условията на тежка цензура в медиите, забранени опозиционни и изобщо всякакви други партии, а на западната култура и музика се гледа с лошо око. И все пак, Робърт Кръмб е видял и описал частица от обществото тогава през погледа на американски турист.

„Българи от старо време“ част 2: опълченецът Стою Бобутанов

Стою Кузманов Бобутанов (1835 -1922 г.) е бил един от опълченците, участвали в Руско-турската война от 1877-78 г.
Той е активен участник в църковно-просветните и революционните борби в родопския край, сподвижник на Васил Левски. Освен революционна дейност, той е дал идеята и е дарил пари за създаването на читалището в Райково, за да просвети българския народ.

Годишнина от откриването на комунистическите концлагери в България

На 20 декември 1944 г. се приемат „На­редба-закон за трудововъзпитателните общежития“ и „Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опас­ни лица“. С това се слага началото на комунистическите концла­гери в България, общо 86 на брой. Защото какво е тоталитарна, репресивна система, без лагери за мъчения и убийства?

Подвигът на Димитър Списаревски

На 20 декември 1943 г., по време на боен полет, загива българският летец-изтребител Димитър Списаревски. Димитър Светозаров Списаревски е български летец-изтребител, офицер, поручик (посмъртно: капитан – 1944, полковник – 2009 г.), кавалер на ордена „За храброст“ (посмъртно).

Причината за Списаревски да се знае малко е, че този български войник е бил царски офицер. А царските офицери, след идването на престъпния комунистическия режим са обявени за фашисти и врагове на народа.

Демографско развитие на българските земи през Възраждането

През 19-ти век Османската империя подобрява условията на живот по българските земи – глад не е имало, смъртността намалява. Нещо повече: българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята. Това показват събраните данни от публикуваното през 2012 г. изследване за демографската политика на Османската империя, чийто автор е професорът по историческа демография в БАН Щелиан Щерионов.

През 19-ти век управниците на Османската империя, които търсят ноу-хау в Европа, откриват и демографската политика. Често тя е мудна, ненавременна и непоследователна. Общата цел е да се увеличи броят на поданиците на султана, които да плащат данъци и да работят за империята. Именно тази политика обаче води до демографски взрив на българското население и в комбинация с идеите на Възраждането българският народ се пробужда политически и икономически.

„Българи от старо време“ част 1: Стоян и Христо Аврамови

Първата статия от поредицата „Българи от старо време“ е тук. Поредицата, кръстена на едноименната повест на Любен Каравелов, е посветена на нашите баби и дядовци, както и прабаби и прадядовци, на хората, изградили България между Освобождението и 1989 г. Какво са правили, какъв живот са живели, какъв морал са имали, какви ценности са изповядвали. Историите на тези хора трябва да бъдат описани, за да се знаят от нашето и от идните поколения. Първите герои на тази поредица са опълченецът Стоян Аврамов и синът му – финансистът Христо Аврамов.

За „фашизма“ в България до 1944 г. – откъс от „Пътят“ на Никола Шайков

Никола Шайков от село Делчево е бил близък съратник на водача на ВМРО Иван Ми­хайлов. Шайков успява да се спаси от комунистическите куршуми, кирки, лопати и напалени варници, като емигрирал в Канада. В своята автобиографична книга той описва целия си живот, включително и процесът срещу него след окупацията на България на 9 септември 1944 г.

Споделям следния откъс от книгата му „Пътят“, който е много показателен как са изглеждали заседанията на „народния“ съд.

Пол Елюар – Свобода

Пол Елюар е френски поет, носител на Международната награда на мира (1952), смятан за един от основоположниците на сюрреализма в поезията.

Аз лично научих за този поет от надписа, сложен на „Малък градски театър Зад канала“. Стихотворението му „Свобода“ е първото, което прочетох и още е моето любимо.

Роден съм за да те позная

и да те назовавам

Свобода.

Снимки на руините от стените на Константинопол, 1860 г.

Константинопол, наричан от българите Цариград, е едно от чудесата на този свят. Благодарение на своите монументални стени, изграждани и поддържани в продължание на 11 века, градът е бил изключително добре защитен и е столица на три империи.

В тази статия ще видите снимки на укрепленията, правени в края на 19 и началото на 20 век.

8 декември бележи края на Империята на Злото – СССР

На 8 декември 1991 г. руският президент Борис Елцин и колегите му от Украйна и Беларус подписват акта, пратил в небитието Съветския съюз – комунистическата империя, просъществувала почти 70 г., чието разпадане бележи края на световния ред, основаващ се на противоборството между СССР и САЩ.

Честит празник на всички украинци, естонци, литовци, латвийци, белоруси, азери, казахи, арменци, грузинци, руснаци и на всички народи, страдали под диктатурата на червената империя!