Годишнина от откриването на комунистическите концлагери в България

Време за четене: 3 минути

На 20 декември 1944 г. се приемат „На­редба-закон за трудововъзпитателните общежития“ и „Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опас­ни лица“. С това се слага началото на комунистическите концла­гери в България, общо 86 на брой[1]. Защото какво е тоталитарна, репресивна система, без лагери за мъчения и убийства?

Наредбата-закон за трудововъзпитателни общежития за политически опасните лица от 20 декември 1944 г. [2] е антиконституционен акт на установения с Деветосептемрвийския преврaт режим.

Съгласно неговия чл. 1 „политически опасните лица“ са хора, опасни за „държавния ред и сигурност”. Така приетият закон идва да узакони създадените в страната още след 9 септември 1944 г. концентрационни лагери за принудителен труд. Лишаването от свобода става в определени места и селища без съд, единствено с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи по доклад на директора на милицията след проведено дознание. Всъщност се прилага според „бърза процедура” за масово въдворяване в лагерите на лица без предварително дознание.

Съгласно неговия чл. 1 „политически опасните лица“ са хора, опасни за „държавния ред и сигурност”. Така приетият закон идва да узакони създадените в страната още след 9 септември 1944 г. концентрационни лагери за принудителен труд. Лишаването от свобода става в определени места и селища без съд, единствено с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи по доклад на директора на милицията след проведено дознание. Всъщност се прилага според „бърза процедура” за масово въдворяване в лагерите на лица без предварително дознание.

През декември 1944 г. Антон Югов – министър на вътрешните работи, докладва в Политбюро, че изпратените в лагери и на принудителна работа са 37 347 души, отделно към юли 1945 г. са изселени 4325 семейства или 11 875 души. Два от най-големите лагери са били в Белене и в Ловеч.

Белене е името на концлагер в България, функционирал на територията на остров Персин (Беленски остров), като жените са били на остров Щурчето, в периода 1949-1989 година (с няколко прекъсвания). Закрит от 5 септември 1953 г., той е възстановен след Унгарското въстание от края на 1956 г. и отново е закрит на 27 август 1959 г., въпреки че тайно продължава да функционира поне две години след това[3]. Лагерът отново отварян през 1972 и 1984 г. по време на т.нар. Възродителен процес, когато там са затваряни стотици помаци и турци[4].

Построен е по поръчка на Българската комунистическа партия и Отечествения фронт. Там са депортирани много от противниците на диктатурата на комунистическия режим в Народна република България: селяни – противници на насилствената колективизация на земите им в ТКЗС, горяни, полицаи, офицери, предвоенни министри, индустриалци и банкери, народни представители от разтурената опозиция, николапетковисти, социалдемократи, демократи, анархо-комунисти, троцкисти, легионери, бранници, ратници, членове на ВМРО, католически, протестантски и православни духовници, разследвани като титовисти комунисти, руски белоемигранти, гръцки военнопленници и комунистически политемигранти, югославски политемигранти, турски и германски военнопленници[4]. Разказите на оцелелите от Белене са ужасяващи.

Лагерът край Ловеч, цинично наречен "Слънчев бряг" просъществува 3 години – от 1959 до 1962 г., които са достатъчно време, за да оставят един от най-срамните отпечатъци в българската история и да унищожи хиляди човешки съдби. По официални данни зверски убитите са 147 души, но свидетели си спомнят, че е имало дни, в които пред тях са изнасяли по 10-20 души.

Лагерът край Ловеч, цинично наречен „Слънчев бряг“ просъществува 3 години – от 1959 до 1962 г., които са достатъчно време, за да оставят един от най-срамните отпечатъци в българската история и да унищожи хиляди човешки съдби.

По официални данни зверски убитите са 147 души, но свидетели си спомнят, че е имало дни, в които пред тях са изнасяли по 10-20 души.

Политбюро на ЦК на БКП взима решение „за засилване на борбата срещу някои зачестили хулигански прояви и за организиране въдворяването на принудителен труд на отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци, рецидивисти и други разложени елементи”. Така в изпълнение на тези решения и нормативни документи от есента на 1956 г. до април 1959 г. в лагера в Белене, наричан под секретното наименование Трудово-възпитателно общежитие (ТВО) 0789 “ВИ” ДС, са задържани общо 2 800 лица.

През лятото на 1959 г. половината от тях са освободени, а към август 1959 г. в лагера е имало „само” 1 423 души лагеристи. Тогавашният министър-председател Антон Югов в интервю пред чуждестранни журналисти завява, че в България няма ТВО-та. След въпросното изявление, от 27-и август 1959 г. с решение на ЦК на БКП се закриват всички ТВО-та. Така, въз основа на това решение от лагера в Белене са освободени 1 257 души, а останалите 166 са преместени в новосъздадения лагер „Слънчев бряг” край Ловеч.

Наличието на концлагери за политически затворници е сред причините за приемане на Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен през 2000 г., който е действащ акт и до днес в Република България.


Библиография

[1] Колектив. България 20 век: Алманах, изд. Труд, 1999. Посетен на 20.12.2016 г.

[2] Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица, от сайта decommunization.org

[3] Журналистът Христо Христов: Само 3% от архивите на Държавна сигурност са извадени на светло. // www.frognews.bg, 08.02.2012. Посетен на 20.12.2016 г. Интересен факт от неговата история [на Трето секретно политическо управление] е, че то доказва как в Белене е имало политически затвор две години след като уж официално е бил ликвидиран. Документите разкриват, че през 1961 г. от Белене са били освободени 130 николапетковисти, задържани години наред там по чисто политически причини, а в същото време в историята е известно, че концлагера в Белене е закрит през 1959 г.

[4] Методиев, М. (2008). Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София: Институт за изследване на близкото минало / фондация „Отворено общество“. ISBN 9789542802372, стр. 29.

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *