„На кол вода пиехме“ – книга за трудния живот на българите в Егейска Македония

Изключителният, провокиращ и драматичен труд, озаглавен „На кол вода пиехме” (ИК „Изток-Запад”) на проф. Благой Шклифов е горчив и болезнен архив за един от по-малко известните и обсъждани, но несъмнено изключително важни моменти от българската история. Като наследник по майчина линия на българи, избягали от гонения от родния град Костур (днес Кастория на гръцки), те са били принудени да дойдат в рамките на българската държава и приемат името Костуркови, в чест на изгубената земя.

С подписване на Берлинския договор  се постановяват границите на бъдещата българска държава. Според договора България е разпокъсана – васалното Княжество България и автономната Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи съдбата отрежда жестока участ, особено през 30-те години на XX век при режима на ген. Йоанис Метаксас.

raz-31-14-1

Българският език е забранен със закон, хиляди са изселени, хвърлени в затвори или убити, а онези, които остават, живеят в болка, самота и страх. Въпреки тежкия удар върху българщината в Егейска Македония, мнозина не напускат родните си краища, за да съхранят българските слово и дух. Тази тъжна, но забележителна история от нашето близко минало е подробно документирана в събитийния труд „На кол вода пиехме” от проф. д-р Благой Шклифов.

Изхождайки от разнообразието в различни български диалекти в съпоставителен план със старобългарския език, през професионалния си живот проф. Шклифов многократно поставя въпроса за обогатяването на книжовната норма с лексика и фонетични явления от българските говори в Македония. Той написва последната си книга „На кол вода пиехме” на югозападна редакция на българсия език, за да може читателят да се докосне до красотата и богатството на българските говори от Егейска Македония и пренесе в събраните автентични спомените на местните жители – свидетелства за нечовешките мъки, през които са преминали дедите ни в последния им опит да съхранят българщината, за жестокия геноцид върху тях, скандално премълчаван и до днес от официалната ни история и държавна политика.

129_2_1385247721

Други изключително значими негови трудове са „Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори”, „Долнопреспанският говор” и „Пастирската лексика в района на Вич планина (Костурско-Леринско)”. Интерес представляват също така „Костурският говор”, „Речник на костурския говор” и най-вече „Български диалектни текстове от Егейска Македония” (в съавторство с Екатерина Шклифова). Успоредно с работата си към БАН, проф. Шклифов преподава история на унгарския език и унгарска диалектология в СУ „Климент Охридски” в продължение на 20 години. Също така е и езиков консултант на гениалния филм „Мера според мера”.

Проф. д-р Благой Шклифов (1935–2003 г.) е роден в с. Черешница (на гръцки Поликерасос), Костурско, Гърция. По време на Гражданската война в Гърция е евакуиран в Унгария, където завършва средното и висшето си образование – руска и българска филология. През 1964 г. се мести в София, а от 1971 г. е на работа в Института за български език при БАН.

Проф. Шклифов почива внезапно през 2003 г. при съмнителни обстоятелства след тежка катастрофа по време на научна експедиция в Егейска Македония, Гърция. Това слага преждевременен край на дългогодишните му проучвания върху българските диалекти в района и проекта му за разширяване на българския книжовен език.

Събраните от проф. Шклифов автентични спомени на жители на Егейска Македония свидетелстват за нечовешките мъки, през които са преминали дедите ни в последния им опит да съхранят българското си самосъзнание, за жестокия геноцид върху тях, премълчаван и до днес от официалната ни история и държавна политика.

Книгата „На кол вода пиехме” е издена за първи път през 2011 г. и не само отразява текстово хрониките и историите по тази болезнена тема, но и представя солиден и дори зловещ снимков архив, с който допълнително се илюстрира този тъмен период от българската история.

Книгата можете да си купите за 18 лв. от ИК „Изток-Запад“ или да прочетете първите 26 страници тук.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *