Престъплението, наречено Възродителен процес

Време за четене: 5 минути

През декември отбелязваме годишнината на едно от най-големите престъпления на диктатурата на Българската комунистическа партия у нас – насилственото преименуване на 840 000 български турци и помаци, извършено в условията на военен режим и пропагандирано като доброволен акт.

На 24 декември 1984 г. силите на армията и милицията обкръжават тогавашния Кърджалийски окръг – района с най-много български турци, чиято обща площ е около 3 000 квадратни километра.

“За няколко дни налагаме, дето се вика, военен режим”, казва тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов на заседание на ръководството на МВР. В първия ден от операцията са изградени четири КПП, въведен е вечерен час, влизането и излизането от окръга е възможно само с пропуск, телефонните връзки са прекъснати, пощите не работят, в окръга навлизат неустановен брой БТР-и и 15 машини с водни оръдия, разположени са 1 400 въоръжени мъже, а милицията раздава оръжия и на цивилни, основно членове на БКП и агенти на ДС.

Прекратено е издаването на паспорти на останалата част от населението, служителите от паспортните служби са пренасочени към Кърджалийски окръг. В условията на военна блокада жителите са принудени да сменят имената си със български, без да се гледа елементарна приемственост. Множество синове носят различна фамилия от бащите си, с което още повече се задълбочава проблемът за хората. Новите имена биват вписани моментално в новите паспорти.

По данни на МВР, документирали първите дни на операцията, в протестите срещу насилствената смяна на имената са участвали 11 000 души. Имало е опити за въоръжена съпротива, но като всяка тоталитарна власт, така и БКп са разоръжили населението и протестиращите са имали едва няколко ножа и пръти.

Най-активните протестиращи са откарани на остров Белене – в бившия политически затвор, който уж официално е закрит още през 1968 г.

Заради българските турци отново е отворен през януари 1985 г. По същото време МВР се сдобива и със собствена армия – това са така наречените “вътрешни войски”, наброяващи 2 000 души, които са предоставени на милицията, за да подпомагат “работата ѝ” срещу българските турци.

По време на Възродителния процес изгрява и звездата на Ахмед Доган - агент на 6 отдел на ДС, написал дипломна работа как би могъл да се проведе Възродителен процес и вкаран в затвора, за да му се предаде легитимност. Така ДС яха организацията на българските турци - и така, до ден днешен.
По време на Възродителния процес изгрява и звездата на Ахмед Доган – агент на 6 отдел на ДС, написал дипломна работа как би могъл да се проведе Възродителен процес и вкаран в затвора, за да му се предаде легитимност. Така ДС яха организацията на българските турци – и така, до ден днешен.

До януари 1985 г. целият този процес се пази в тайна – както в останалата част от България, така и пред външния свят. До началото на януари подробности не знае дори СССР, както се вижда от документите в архива на МВР.

В средата на януари 1985 г. френският президент Франсоа Митеран отменя планираното си посещение в България именно заради насилствената асимилация. Тази новина почти съвпада със заседание на Политбюро, на което преименуването е обявено за успешно приключило в Кърджалийски окръг. Насрочва се провеждането му и във всички останали части на страната, където живеят български турци. На 31 март 1985 г. процесът по издаване на паспорти с нови имена е обявен за приключил в цяла България.

Половината български турци са вече преименувани, когато пропагандната машина изобретява името на това престъпление. То е кръстено “Възродителен процес” – израз, който отразява официалната версия на режима от онези дни.

Според тази версия, българските турци не са принуждавани с оръжие да се преименуват, а го правят по собствено желание, тъй като са открили “истинските си родови корени” и автентичната си “българска идентичност”. Това става заради преоткриването на национализма като инструмент от БКП заради двукратния фалит на страната до тогава и нуждата да бъде отвлечено вниманието на населението от влошаващото се материално положение, подобна политика би довела до успех в очите на ръководителите на БКП.

ако само 30 години по-рано те разтурват организацията Дружба „Родина“, която си поставила за цел да убеди българските турци и помаци доброволно да сменят дрехите, имената и бита си с български и европейски такива. Организацията е била обявена за „фашистка“ и „великобългарска шовинистическа“, а комунистите горят преведения на български Коран, хвърлят немалка част от дейците на Дружба „Родина“ в лагери и карат българските турци и помаци да си върнат старите ислямо-турски имена.

Освен физическите действия спрямо турците и помаците, БКП води и пропагандна война сред българите, за да ги убеди в правотата на политиката.

Прекрасният роман на Антон Дончев „Време разделно“ бива редактиран така, че да увеличи настроенията срещу турците, а излязлата по-късно филмова адаптация е още по-красноречив пример за пропаганда.

Колона от напускащи страната в посока Турция.
Колона от напускащи страната в посока Турция.

Следствие от Възродителния процес е и последвата т. нар. „Голяма екскурзия“ – така е известен процеса на масово изселване от лятото на 1989 г. на български граждани от турското малцинство в страната. Засегнатите са около 360 000 души, които са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция. Причина за това събитие става изявление, направено от председателя на Държавния съвет Тодор Живков през пролетта (29 май) на същата година.

По това време Тодор Живков е фактически държавен глава в условията на тоталитарното управление на комунистическа България. Основното послание и призив на изявлението е Турция да отвори границата си за желаещите да се изселят български граждани, на които ще се даде тази възможност. Излъчено е по държавните БНР и БНТ. На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г.

Само след няколко месеца – в края на август (21 август), огромният поток от хора принуждава турската страна отново да затвори границата.

В официалната позиция на българските власти по отношение на масовото изселване на български турци и мюсюлмани се използва думата „екскурзия“, което провокира медиите с известна доза печална ирония да нарекат събитието „голямата екскурзия“.

Майка ми и баща ми са ми разказвали как са отивали на море (последното, преди аз да се родя през 1990 г.) и по пътя са виждали колоните автомобили, натоварени с най-ценната покъщнина, пъплещи на юг. А в тях цели семейства, изоставили родните си къщи, продадени набързо на безценица, с плачещи деца на ръце. И всичко това заради абсурдно погрешната политика на БКП.

Когато през 2006 г. бях в Турция, в Одрин, Чанаккале, Измир срещнах над 20 продавачи в магазинчета, които бяха от тези хора. Немалка част от тях още пазят българските си паспорти, обичат България и си спомнят с болка за родните места – Кърджали, Шумен, Разград. Всички ми се зарадваха, като чуха, че съм българин, черпеха ме кафе, чай, приказвахме си. Не видях омраза или отмъстителност в очите им, не ме мразеха, че съм българин. А ние все още не сме намерили и наказали виновниците за това.

Молебен в с. Могиляне по повод годишнина от Възродителния процес
Молебен в с. Могиляне по повод годишнина от Възродителния процес

По време на протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски правителството на БСП и ДПС бе подложено на масови протести от страна на гражданите, сред които бях и аз.

Като начин да докажат, че все пак имат някаква легитимност и представляват поне част от народа, двете партии организираха голям митинг на 16 ноември 2013 г., като голяма част от присъстващите бяха извозеви с автобуси и влакове от провинцията хора, немалко от които бяха цигани и турци (традиционен електорат на ДПС). Пред събралата се тълпа от хора тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев с половин уста се извини на българските турци за Възродителния процес:

„БСП имаме историческа вина пред българските турци – за възродителния процес и се извиняваме за това.“

Тогавашният председател на ДПС и агент на комунистическите служби ДС Лютви Местан пък прие извинението му. И толкова – нито прокуратурата повдигна обвинение на партията, признала си за своята анти-човешка политика, нито това предизвика обществен дебат. Никой и не попита българските турци дали те приемат извинението, а не натресеният им агент на същите служби, извършили този процес.

 

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *