8 декември бележи края на Империята на Злото – СССР

Време за четене: 3 минути

На 8 декември 1991 г. руският президент Борис Елцин и колегите му от Украйна и Беларус подписват акта, пратил в небитието Съветския съюз – комунистическата империя, просъществувала почти 70 г., чието разпадане бележи края на световния ред, основаващ се на противоборството между СССР и САЩ.

Честит празник на всички украинци, естонци, литовци, латвийци, белоруси, азери, казахи, арменци, грузинци, руснаци и на всички народи, страдали под диктатурата на червената империя!

След продължило няколко месеца разпадане, след опити за възстановяване на контрола (13 убити през януари във Вилнюс), неуспял пуч и провъзгласяване на независимост от поредица страни, на 8 декември лидерите на трите републики – Русия, Украйна и Беларус, обявяват, че Съюзът на съветските социалистически републики не съществува.

soviet-union-of-1989-colour-photos4.jpg

На 25 декември съветският президент Михаил Горбачов подава оставка и червеното знаме със сърп и чук престава да се вее над Кремъл. Такъв е краят на комунистическата империя, безмилостно репресирала своите граждани, пращайки всички несъгласни в концлагери ГУЛАГ, налагаща жестока цензура и покорила Източна Европа и България, налагайки им чужда диктатура за 45 години.

С това безвъзвратно приключва също Студената война и си отива двуполюсният свят, а САЩ се превръща в единствената глобална суперсила към този момент.

Повечето от 15-те съветски републики получават за първи път в историята си независимост и са изправени пред предизвикателството да градят национална идентичност и солидна икономика – цели, които много от тях все още не са постигнали.

Русия, на свой ред, страда от загубата на статута си на световна свръхсила. Борис Елцин, починал през 2007 г., смяташе, че разпадането на Съветския съюз е било неизбежно. Краят на СССР не предизвиква грамаден катаклизъм, но годините след това са белязани от упадък на инфраструктурата, обедняване на населението и регионални конфликти, коствали живота на стотици хиляди хора.

Таджикистан беше арена на гражданска война срещу ислямистите, Армения и Азербайджан изпаднаха в конфронтация заради отцепническата територия Нагорни Карабах, Русия води два кървави похода в малката бунтовническа република Чечения, а грузинските области Абхазия и Южна Осетия са окупирани от руски войски.

Нито един от тези конфликти не е окончателно уреден: ислямистите продължават да заплашват Таджикистан, постигнатият в Нагорни Карабах мир е доста крехък, а бунтът – вече ислямистки – е обхванал целия руски Кавказ.

През август 2008 г. – за първи път от рухването на съветския строй – Русия изпрати танкове в бивша република – Грузия, опитала се да възстанови контрола си над Южна Осетия. През 2013 г. Русия окупира полуостров Крим, а по-късно нахлу в източна Украйна в една необявена и до днес война. Причината за тази война бе желанието на украинците да станат част от Европейския съюз и да се отдалечат от руската хегемония.

След първоначално ентусиазираните, а после непопулярни опити за либерални реформи при управлението на Елцин, Русия гледа назад, към времето след идването на власт на бившия агент на репресивните служби КГБ Владимир Путин.

Бившият агент от КГБ върна съветския химн, строи медиите и политическите среди в две редици и засили влиянието на Русия, за да консолидира около нея някогашните й сателити – всичко това с риск да бъде обвинен, че иска да възроди Съветския съюз, чието рухване той нарече „най-голямата геополитическа катастрофа на XX в.“

Разпадането на СССР протича в три големи етапа.

soviet-union-of-1989-colour-photos24.jpg

1985-1989 г., Михаил Горбачов и „перестройката“

През март 1985 г. Горбачов става първият човек в страната. 56-годишният апаратчик разработва широк план за реформа – прословутата „перестройка“, за да спаси икономиката, страдаща от срива в цените на петрола, хроничната липса на потребителски стоки и растящия държавен дълг.

След като 10 г. СССР буксува в Афганистан и се опитва неуспешно да го завоюва, през 1989 г. Червената армия се изтегля от страната.

1989 г.: Берлинската стена рухва

През май Унгария отваря границата си с Австрия, с което се появява първата пролука в Желязната завеса. През юни, след полу-свободни избори, профсъюзът „Солидарност“ на Лех Валенса в Полша слага край на хегемонията на комунистическата партия. Горбачов не се намесва.

През есента комунистическите режими в Източна Европа един по един започват да падат, а Москва продължава да не се намесва.

На 9 ноември пада и Берлинската стена, в Чехия „избухва“ Нежната революция, Румъния екзекутира своя лидер-сталинист Николае Чаушеску. В България има вътрешен преврат и на 10 ноември Тодор Живков е свален от поста си на държавен ръководител.

Социалистическият блок вече не съществува.

Президентът на Русия Борис Елцин на Манежния площад.
Президентът на Русия Борис Елцин на Манежния площад.

1990-1992 г.: Имплозията на СССР

През 1990 г. съветските републики заявяват волята си да бъдат самостоятелни. През юни най-голямата от тях – Русия, провъзгласява суверенитета си под влияние на Елцин.

През март 1990 г. Литва обявява независимост. През януари 1991 г. съветските войски нахлуват в страната, но в крайна сметка се изтеглят. Москва губи. Горбачов договаря нов договор за спасяване на СССР, но на 19 август консервативните комунисти организират пуч. Държавният преврат търпи провал.

През август и септември девет съветски републики обявяват независимост, на 8 декември лидерите на Русия, Украйна и Беларус подписват споразумението, с което СССР престава да съществува, а на 25 декември Горбачов подава оставка.

С разпадането на Съветския съюз възниква нова организация – Общността на независимите държави (ОНД). В нея на равноправни начала членуват 11 бивши съветски републики: Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркмения, Узбекистан и Украйна.

През декември 1993 г. към общността се присъединява Грузия, която обаче на 18 август 2009 г. напуска официално организацията.

1991, Москва, Русия – проститутката Катя, на 18 г., стои до кола на милицията, близо до Червения площад. Снимка © Peter Turnley/CORBIS
1991, Москва, Русия – проститутката Катя, на 18 г., стои до кола на милицията, близо до Червения площад. Снимка © Peter Turnley/CORBIS

 

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *