Да си спомним за Илия Минев

Време за четене: 3 минути

Илия Минев говори на един от първите протести на СДС през 90-те години. Снимка: Георги Георгиев-Джони / prehoda.bg


Един човек показа нечувана политическа и гражданска воля срещу комунистическата диктатура, като цял живот не се пречупи, не се предаде и не се отказа от идеите си. За съжаление, след промените той не влиза в политиката поради политически интриги вдясно. Става дума, естествено, за Илия Минев, който трябва да е познат на съвременниците ни като пример за кураж.

На 6 януари 2000 г. почива Илия Минев, най-дългогодишният политически затворник в света, лежал 7 години повече от Нелсън Мандела – цели 33 години.

Роденият през 1917 г. Илия Минев е арестуван като активист на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) още на 10 септември 1944 г. от Държавна сигурност. Освободен е, но през 1946 г. отново е задържан по обвинение, че  „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“.

Осъден е на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет — Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористични действия.

Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. Прекарва затворен до 1978 г., като обикаля почти затвори на страната, с по-дълги престои в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския затвори. По време на затвора 1860 дни стои в карцера, а 460 дни прекарва в гладни стачки.

След излизането му на свобода е въдворен в гр. Септември, където и са му наложени редица ограничителни мерки. ДС продължава да го наблюдава.

В периода 1984-1985 г. работи активно по организирането на дружество за защита правата на човека. През 1987 г. Илия Минев пише писмо до тогавашния президента на САЩ Роналд Рейгън и до международни организации за защита на правата на човека, в което описва циничното нарушаване на човешките правата в „Народна“ Република България.

Отново е арестуван. В протест обявява гладна стачка за 20 дни. Освободен е, но е поставен под домашен арест в гр. Септември.

На 11 януари 1988 в дома си в гр. Септември, Илия Минев и група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека.

Един българин, Илия Минев, е стоял в затвора 33 години, със 7 повече от Нелсън Мандела. Не за убийство, не за престъпление, а заради отказа си да приеме комунизма. Той също дочака рухването на системата, срещу която се бореше. Но вместо почести и признание, ние го игнорирахме. Престорихме се, че го няма. Не го е имало. СДС в първите години не го допусна.

Той остана сам, непризнат, непознат. То беше нарочно, разбира се. На комунистите не им трябваха такива икони. Те си имаха свои. Днес всички знаят, че Тодор Живков е бил голяма работа, за огромна част от българите той е бил голям политик, държавник и свестен човек.

За Илия Минев си спомнят малцина. Една от големите ни грешки е тази – пропуснахме да отдадем дължимото на хората, които платиха с живота си отказа си да се примирят с лъжата и неправдата. И вместо тях изпълзяха фалшиви герои, днес седесари, утре – комунисти, вдругиден – депесари, както дойде. Келепир да има. Забравихме, че най-важното у човека е неговото достойнство, вярата – и силата да понася страданията в името на истината и справедливостта. Това ни отличава от животните, от другите същества. Макар че някои животни имат повече достойнство от някои хора. И си плащаме за тази забрава. Жестоко.

– Георги Даскалов, „Жестоко (Илия Минев и Нелсън Мандела)

След 10 ноември 1989 г. не е допуснат до участие в политическия живот от хора, за които по-късно се разбира, че са били агенти на комунистическите тайни служби ДС. Попречено му е дори да говори на първия свободен митинг на 18 ноември 1989 г. в София. След смъртта му през 2000 г. президентът Петър Стоянов го награждава посмъртно с орден „Стара планина” I степен. В родният му гр. Септември е издигнат паметник.

Детайл от паметника на Илия Минев в кв. Лозенец, София.
Детайл от паметника на Илия Минев в кв. Лозенец, София.
По инициатива на Тошо Пейков и Столична община през 2002 г. е издигнат паметник на Илия Минев и в София, в градинката пред храм „Преображение Господне“ в кв. Лозенец (до автобусната спирка на кръстовището на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ и бул. „Черни връх“.

Още по темата

Илия Минев – Уикипедия

Непримиримият – Илия Минев

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *