Надпреварата за най-дълбоката дупка в света

Всеки от нас е чувал за космическата надпревара между САЩ и СССР по времето на Студената война, която е целяла да покаже икономическото и технологично превъзходство на двата лагера. Не много хора обаче са чували за една друга надпревара, а именно състезанието за издълбаване на най-дълбоката дупка в света.

Американците и руснаците започнали да планират свои самостоятелни опити да дълбаят колкото се може по-надълбоко в земната кора. Не е имало някаква особена причина или цел за тези проекти, те просто са искали да знаят докъде биха могли да стигнат. Дълбаенето е останало като цяло незабелязано от медиите, фокусирани върху Космическата надпревара.

Американците започват проекта Мохоул (Project Mohole) през пролетта на 1961 г., който се е провел близо до остров Гуаделупе, до брега на Мексико на Тихия океан. В крайна сметка проектът е прекратен, поради липса на финансиране, но опитът от него се оказва изключително важен при бъдещи офшорни дълбоководни сондажи.

buoys

Една от шестте потопени шамандури, използвани за динамично позициониране в Проекта Мохоул. Шамандурите са били потапяни на около 61 метра дълбочина, разположени в кръг. Екипажът на кораба CUSS I след това ги е използвал, за да се придвижи в центъра на очертания от тях кръг.

Научавайки за опита на американците, руснаците започват свой собствен проект на полуостров Кола. Те копаят в продължение на 24 години, между 1970 и 1994 г., и изкопават най-дълбоката дупка, създавана някога от хората – Колския свръхдълбок сондаж.

kola-superdeep-borehole

Снимка на Колския свръхдълбок сондаж днес.

Проектът започва просто като опит да се покаже на американците, че са по-добри, но в крайна сметка проектът води до значителен набор от ценни научни данни. Едно от най-важните находки е откриването на микроскопични фосили на планктон в скали на възраст на 2 млрд. години, открити на 6,4 километра под повърхността. Тези микрофосили представляват около 24 древни видове и са обвити в органични съединения, които някак са оцелели екстремното налягане и температури, които съществуват толкова надълбоко под Земята.

Други интересни находки включват липсата на транзит между гранит и базалт на дълбочина между 3 и 6 километра под повърхността, както учените са предполагали, и откритието на неочаквани, огромни залежи на водород под формата на газ.

След много години дълбаене, сондата достигнала 12 288,93 метра дълбочина и се наложило да прекратят операцията. Решението за изоставяне на дупката било взето, тъй като на дъното на дупката температурите рязко се повишили до 180 градуса по Целзий, което било значително по-високо от прогнозираните 100 градуса. При тези температури дрелката се оказала безполезна и не можела да продължи.

1987_cpa_5892

Възпоменателна марка за Колския свръхдълбок сондаж

Проектът официално е прекратен през 2005 г., като на негово място днес има единствено ръждясал купол като спомен за съществуването му.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *