София – пътуване във времето с Джон Рийд и Lost Bulgaria

Пътуване във времето.

People of Sofia, Sofia in Details и още много други известни и неизвестни фотографи направиха София горда в последните години със своите изяви в социалните мрежи. Гордостта расте, а с нея и купчините боклук. За него обаче винаги са виновни другите. Хората от провинцията, разбира се. Има един исторически факт обаче, от който мнозина би ги заболяло. След Освобождението, София е имала население от едва 20 хил. души [1]. Сетете се за това, когато отново чуете „напълни се със селяни“. Подобен растеж на населението на един град за стотина години може да се наблюдава не на много места. Предимно в Югоизточна Азия. Но как стигнахме до тук?

Този материал ще ви разходи из новата едновековна история на столицата. За гид този път, колкото и да е необичайно, не сме взели местен жител или дори българин. За атмосферата помагат снимките на Lost Bulgaria, на които сме много благодарни, че се съгласиха да използваме.

Американският журналист Джон Рийд (John Reed) има думата:

Нищо не може да бъде по-различно от Букурещ, отколкото София. Въздържан малък град с практични, грозни сгради и чисти улици, павирани с червени тухли. Над главите са прокарани телефонни жици, дрънчат множество трамваи. Като изключим появата от време на време на някоя древна джамия и византийски руини, или внезапно изникнал неугледен площад, пълен със селяни с тюрбани, които клечат на петите си, това би могло да бъде оживено нововъзникнало градче на северозападния тихоокеански бряг.

София е малка, дрюжелюбна и достъпна. Непретенциозният царски дворец е точно отсреща, през улицата; Националният театър е на една пресечка; Парламентът или Народното събрание – на две пресечки в другата посока, близо до Министерството на външните работи, Катедралата и Светия синод. Всички важни хора живеят в радиус от пет пресечки…

Привечер градът облича най-хубавите си дрехи и се разхожда по булевард „Цар Освободител“ до градината на княз Борис. Това е тържествено, домошарско малко шествие от провинциални господа с цялото им домочадие: съпруги, дъщери, лщбими и всички деца. Жените не притежават естествена елегантност и се обличат по миналогодишната провинциална мода. С тълпата се смесват много офицери в спретнати, практични униформи, с телосложение, подходящо за военни походи, и с вид на мъже, които знаят как да се бият.

Броят на хората, които говорят английски, е изумителен. Почти всички политически лидери са получили образованието си в колежа „Робъртс“, американското мисионерско училище в Константинопол. Колежът „Робъртс“ е имал толкова голямо влияние върху България, че след обединението на страната и установяването на царството през 1885 г. е бил провъзгласен като „люлката на българската свобода“. Именно поради това София е толкова американска и толкова много американски методи се прилагат в българската политика – дори нашият начин за подкупничество!

Бях в София, когато силите на Антантата направиха своето преложение, а сетне станах свидетел на последващите събития до самия край. [2]

Джон Рийд е роден през 1887 г. и бил  един от основателите на Комунистическата партия в САЩ. Работил като военен кореспондент в Европа през Първата световна война (1914-1918). Известен е в цял свят с „Десет дни, които разтърсиха света“. По книгата през 1981 г. Уорън Бийти режисира и изигра ролята на Рийд във филма „Червените“ (Reeds), който печели три награди „Оскар“.

Рийд прекосява Източна Европа през 1916 г. и си води подборен дневник, описвайки всичко в него. Издава книгата „Войната в Източна Европа“, в която разказваа какво се случва на Балканите и в Русия. В репортажите му има отделна глава за България, в която Рийд разказва защо България е въвлечена и обречена да загуби три войни подред. По онова време младият журналист и приятелят му – художникът Бордман Робинсън са пратеници на в. „Метрополитън“.

Журналистът умира през 1920 г. от тиф. Погребан е до стената на Кремъл в Москва, където са гробовете на най-изтъкнатите водачи на КПСС и СССР.

Библиография

[1] Стефан Цанев, Български хроники, Том 3, София, 2013 г., стр 68

[2] Джон Рийд, Войната в Източна Европа, София, 2013 г.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *