Една от любимите теми в нашето общество е за чужденците, които идват за да унищожат нашата цивилизация. И ако в тези опасения има известна истина, днес ще разгледаме един други случай – за един алжирец, който твори прекрасни картини в България. Става дума за 36-годишния алжирец Илиес Белкайд (Ilyes Belkaid), избрал да твори първо във Варна, а отскоро и в София.
В неговите акварели може да се види един малко по-различен поглед към нашия град.
Представен с топлота, мекота и показващ романтичната и изящна страна на София, която твърде често не забелязваме, забързани в ежедневието си.
Илиес Белкайд е роден на 16 септември 1981 г. в Ел Уеди, Алжир. От детството си е вдъхновен от калиграфията и картините на неговия баща. От 10 годишен участва в състезания по калиграфия и изобразително изкуство. През 2005 г. завършва „Частна академия по изящни изкуства“, а през 2010 г. завършва „Право и административни науки“ в гр. Бискра, където и живее. От 2010 г. работи и се развива в областта на акварелната техника. Негови картини се намират в частни колекции в Алжир, Англия, Холандия, Белгия, Франция и България.
Първата изложба, в която участва е в гр. Бискра на тема „Пластични изкуства“ през 2010 г. Участва в аудио-визуална изложба през април 2011 г. в гр. Бискра. Многократно участва в различни университетски изложби в университет „Мохамед Кхайдер“ в периода 2011/2012 г. През 2013 г. работи в галерия „Гарата“ в гр. Бискра. През 2014 г. участва със свои картини в Седмица на културата в гр, Тизи-Уизо в Алжир. През 2015 г. участва в Регионална изложба за пластични изкуства на „Гражданска асоциация за пластични изкуства“, наречена „Диалог с картина“.
От 2016 г. се мести в България след като се жени за българка.
Участва в Регионалната изложба за пластични изкуства и фотография „Реализъм“ на „Гражданска асоциация за пластични изкуства“. През 2016 г. участва в Международно триенале „Духът на акварела“ в България, гр. Варна. През 2017 г. участва в международни изложби „Фабриано“ и „Урбино“ в Италия. Работи с българските художници Селма Тодорова, Иван Додов, Адриан Бекяров и други.
Илиес казва, че рисува София тъй като градът е привлекателен на пръв поглед и е изпълнен с красиви гледки.
Докато се разхожда из него той не може да се откъсне от комбинацията от различни архитектурни стилове на старите сгради, както и о на остатъците от комунистическата ера. Казва, че в картините му може да се види типичния „златен трамвай“, който той вкарва в композициите си, за да усетим каква е сцената на улицата в София.
