Стефан Стамболов (министър-председател 20 август 1887 – 18 май 1894 г.) е български поет, революционер и държавник. Между Освобождението и смъртта си е делегат в Учредителното събрание, председател на Народното Събрание (1879 г.), министър-председател и регент. Основател и деец на Народнолибералната партия. Участва активно в подготовката на Съединението (1885 г.) и е автор на прокламацията на княз Александър Батенберг за приемането му. Баща на пет деца.
Стамболов е известен с пламенните си речи, които вдъхновяват неговите съратници.
Негови съвременници разказват за ефекта, произвеждан от словата му и безспорното му умение да накара дори своите политически врагове да го последват. След като е отстранен от новия княз Фердинанд заради антируската си политика и министър-председател става Константин Стоилов, Стефан Стамболов отпечатва в брошура тази реч, която никога не е произнасяна.
Тя е в отговор на словото на Константин Стоилов пред Княза и Народното Събрание при встъпването му в длъжност.
Публикуваме откъс от нея тук, за да илюстрираме разсъжденията на Стамболов по най-важния външнополитически въпрос за страната, които по-късно стават и причина за жестоката му гибел от ръката на руски шпионин.
Приканваме всички наши читатели да се запознаят с посланията в тази реч и сами да преценят колко от тях остават актуални и до днес.
България има нужда от Русия, казвате Вий, г. Стоилов. Вярно ли е това?
Не желая да ме считате за неблагодарен человек и признавам, че България дължи своето политическо въздигане на жертвите на братский нам руски симпатичен народ.
Тези чувства са силни у нас, Българите, и както нас ще ги пазят и синовете ни; но те нямат нищо общо с чувствата ни към руското правителство, върху което добродушний руски народ няма ни най-малко влияние. Политиката на Великите сили, а особено на Русия, е политика за уголемяване своята сила.
Ний го виждаме в Азия, и, ако не пречеше Тройний Съюз, бихме го видели и в Европа. Руската политика, която имаше за цел освобождението на южните славяни, не забравяше и целта да уголеми влиянието си. Ний всички знаем, че в времето на покойний Княз Александър руските представители си служеха почти с всички средства да укрепят тука руското влияние, и то в ущърб на една българска България.
И кой не помни телеграмата от Императора Александра, с която се канеше обединителя на двете страни на Отечеството ни и славния български пълководец да напусне българския трон? Защо? Защото такава е била волята не на руский народ, а на покойний Император, който не желаеше една самостоятелна и голема България. Вий викате: не е верно? Аз ви казвам, и историята повтаря: верно!
Ако не е верно, че руското правителство, или руский автократ че желае да види Отечеството ни самостоятелно и големо, защо бидоха повикани назад руските офицери, когато ний стояхме пред една война с Турция или с Сърбия? И защо ни се отнима един благороден, заслужен княз, който предпочете – при всичката си наклонност да обожава руското правителство – да бъде български княз, от колкото да бъде сатрап, както бухарский емир?
Колкото и да викате вий, историята вика по-силно, и тя ни казва:
Руското правителство не желае една самостоятелна България! Това е естествено Политиката, която се диктува не от народа, а от разни интереси на един автократ, ще бъде всякога стремление да се уголеми силний в ущърб на слабий.
От официална гледна точка на руското правителство, ний бяхме длъжни да изплатим освобождението си с независимостта си; ний не искахме да угодим на този императорски план и следствието на това беше, е и ще бъде руското недоверие, руското преследвание, в което руский народ не само не участвува, но още ни изказва симпатиите си. Така ще се продължи работата, догдето даваме възможност на официалната Русия да си служи с нас за своите по-нататъшни планове.
Вий не сте забравили съдбата на Полша, на Финландия, на Бухара, и Вий знаете, че Русия от благодарност на своята верна и храбра съюзница Румъния й отсече Бесарабия, като я награди с едно парче наша земя, Добруджа! Земните полюси стават по-студени, Русия все по-вече гледа към юг, към топлината, към изхода на своята флота от Черно море. Преследванието на тези интереси изключва уважението на нашите интереси.
