Антонин Пий – най-скучният и ефективен римски император

На 7 март през 161 г. от н.е. умира на възраст от 75 г. Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин Пий (Titus Aurelius Fulvius Boionius Arrius Antoninus Pius), най-скучният за човечеството римски император. Той е скучен, защото е най-нормалният управлявал Рим.
Има малко документирани сведения за управлението на Антонин Пий, поради липсата на важни събития и заради забележителното спокойствие и просперитет през този период, по-късно наречен „Златния век“, когато икономиката на провинциите в империята е в подем, а населението се радва на дълготраен мир. Империята никога не била толкова силна, богата, просперираща и могъща колкото при него. Наследник на стара фамилия, Антонин прави успешна кариера на квестор, претор, сенатор, консул, управител на Азия и Сирия и член на императорския съвет при Адриан. Става доверено лице на император Адриан, който го посочва малко преди смъртта си за свой наследник.

Антонин не бил амбициозен император, нито обичал да пътува и да събира приключения. Изкарал почти целия си живот в Рим, откъдето умело, тихо и без много шум управлявал огромната империя. С възкачването си, Антонин проявил почит към Сената, отказал да търси и преследва заговорници против властта, обявил амнистия за наказаните от предшественика му по политически причини. Длъжностните лица в администрацията на Адриан останали до голяма степен непроменени. В областта на правораздаването, въвежда правилото всеки подсъдим да бъде третиран като невинен до доказване на противното (основа на съвременното право до ден-днешен).

Antoninus_Pius_Æ_Sestertius_84001035

Антонин коронясва владетеля на Армения – изображение върху сестерция, ок. 141 г.

Когато съпругата му Ания Галерия Фаустина умира, основава фонд за оказване помощ при издръжката на сираци и девойки от бедни семейства. Провежда политика на социални реформи, чрез които е облекчена експлоатацията и състоянието на нисшите слоеве от населението, в случая наемните работници в градовете и селяните които под аренда обработват земята. Подобрява положението на робите като приравнява убийството на роб с това на свободен и право да търсят защита от жестокостта на господарите си пред статуята на императора, тоест, пред съда на самия император. Тези реформи той извършва след като се провежда на 2 пъти първото в света допитване сред населението. Успява да запази мира и стабилността в империята, твърдейки че е по-добре да бъде спасен живота на един римлянин, отколкото да бъдат убити хиляди врагове. Установява дипломатически отношения с династията Хан в далечен Китай.

Пий се проявява като безпристрастен държавник, загрижен за благото на хората, отличен администратор, сдържан в разходите, своите и на приближените си, дарява дори личното си богатство за да подпомогне благоустройството на градовете и икономическото развитие на провинциите. Възстановени са градове в Мала Азия и Егея, пострадали при разрушителна вълна от земетресения, или засегнати от пожари и други бедствия.

1280px-Base_della_colonna_antonina,_decursio_sx_02

Детайл от основата на Антониновата колона

Въпреки, че не обичал пътешествията, императорът обичал природата и често излизал недалеч от Рим сред нея. Бил поразително (според думите на съвременниците му) красив на външен вид мъж, спокоен и любезен в общуването, но аристократично сдържан и строг когато се наложи, много добър оратор, бил съвестен земевладелец в личното си семейно имение, пестелив в собствените си харчове, щедър, но разумен когато се наложело да се помогне някому. Не обичал прекалената показност и я избягвал, а с жена си се разбирал чудесно, до нейната смърт били в много близки отношения.

Когато на стари години имал проблем със стойката, наредил да му изработят шини от твърдо дърво които слагал под дрехите, да го държат изправен. Смятал, че римляните трябва да виждат своя император да ходи изправен. Малко преди смъртта си се разболял от треска и починал в съня си. Погребан е в мавзолея на Адриан до жена си и сина си. Юздите на властта са предадени на приемните му синове Марк Аврелий и Луций Вер. От децата му, баща си надживява (по него време около 40-50% от децата умирали преди да навършат 14 г.) само Фаустина Млада, която се омъжва за Марк Аврелий.

Библиография

Weigel, Richard D., „Antoninus Pius (A.D. 138-161)“, De Imperatoribus Romanis

Antoninus Pius livius.org

Historia Augusta, Antoninus Pius. История на императорите или Писатели на историята на императорите (латински: Scriptores Historiae Augustae) е име на сборник с тридесет биографии на римските императори и претенденти за престола от Адриан (117-138) до Карин (283-285), съставен на латински език през 4 век.

Дион, Касий, Roman History

Аврелий, Виктор, Epitome De Caesaribus

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *