Средновековната църква „Успение Богородично“ до с. Раждавица, Кюстендилско

На около 3 км северозападно от село Раждавица, Кюстендилско, се намира малката църква „Успение Богородично“. Разположена е на десния бряг на река Струма, в местността Селище и е обявена за паметник на културата от национално значение.

По всяка вероятност храмът е бил изграден във времето на Късното средновековие, но за жалост сред проучвателите му и до днес все още няма единно мнение за неговата точна датировка и строителни периоди. В началото на миналия век проф. Йордан Иванов отнася построяването на църквата към началото на Второто българско царство – XII-XIII век (вж. Иванов 1906: 317, 394, 405); две десетилетия по-късно обаче неговата дъщеря Вера Иванова-Мавродинова я датира в епохата на османската инвазия на Балканите – XIV-XV век (вж. Иванова-Мавродинова 1933: 261-264). Според видният украински византолог Андрей Грабар разкритите на мястото стенописи по-скоро трябва да се отнасят към XVI-XVII век (вж. Грабар 1921: 286-296), като към неговото мнение се присъединява и акад. Кръстю Миятев в книгата си „Архитектура в Средновековна България“ (Миятев 1965: 217 сл.). На коренно различно мнение е българският изкуствовед и археолог, родом от Велес, Андрей Протич – който посочва, че църквата е изписана през XVI век (Протич 1930: 398). Вероятно това негово становище донякъде и кара Цветана Дремсизова-Нелчинова и Людмила Слокоска да отнесат нейното построяване към началото на XVI век (Дремсизова-Нелчинова, Слокоска 1978: 26).

17521688_10202897875724443_492477043_o.jpg

Храмът „Успение Богородично“ представлява еднокорабна, едноапсидна църква, с размери 6,50 на 4,00 м. От запад допълнително е изграден притвор с дължина 2,60 на 4,00 метра, от който сега са запазени само основите. Стените на църквата са с дебелина 70 см. и са изградени от ломени камъни и тухли, с вътрешна система от сантрачи, споени с бял хоросан. Сводът ѝ е полуцилиндричен. Особеност в строежа е полукръглата отвътре и отвън апсида, която заема почти цялата ширина на кораба и от юг извивката ѝ преминава направо в стената.

Отвътре храмът е бил изцяло изписан, като до началото на XX век са запазени отделни фрагменти от стенописите, въпреки пълната откритост на дъжд и слънце в продължение на много години. По това време всъщност стените са били запазени на височина от 0,50 до 3,20 метра. През 70-те години църквата е изцяло реставрирана – изграден е наново каменният свод на наоса и е покрита с каменни плочи.

Днес, при посещение а място, фрагменти от живопис могат да се видят на северната и на източната стена. Въпреки реализираният проект на РИМ-Кюстендил за нови консервационно-реставрационни дейности (проект „Подобряване на туристическата инфраструктура в Кюстендилска област за устойчиво трансгранично развитие” BG 2005/017-456.01.11 по програма „Добросъседство” България – Република Македония 2005), сегашното състояние на стенописите е много лошо и те се нуждаят отново от спешна реставрация и консервация.

17570994_10202897873444386_2024148523_o17571241_10202897873364384_1340902061_o17571321_10202897873324383_438712578_o17571876_10202897875484437_707861934_o17578053_10202897874484412_1072710309_n17580134_10202897873404385_1749064307_n

 

Библиография

Андреев 2002: Андреев, Х. Надписи от средновековната църква при с. Ръждавица, Кюстендилско. – В: Старобългаристика, 26, 2002, № 3, 56-72.

Грабар 1921: Грабар, А. Няколко средновековни паметници в Западна България. – В: Годишник на Народния археологически музей, III, 1921, 286-296.

Дремсизова-Нелчинова, Слокоска 1978: Дремсизова-Нелчинова, Цв., Л. Слокоска. Археологически паметници от Кюстендилски окръг. София, 1978.

Иванов 1906: Иванов, Й. Северна Македония. Исторически издирвания. София, 1906.

Иванова-Мавродинова 1933: Иванова-Мавродинова, Вера. Неиздадени църкви в Югозападна България. – В: Годишник на Народния археологически музей, V (за 1926-1931), 1933, 261-285.

Миятев 1965: Миятев, Кр. Архитектура в Средновековна България. София, 1965.

Протич 1930: Протич, А. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393-1879 г. – В: Сборник България 1000 го

Миятев 1965: Миятев, Кр. Архитектура в Средновековна България. София, 1965.

Протич 1930: Протич, А. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393-1879 г. – В: Сборник България 1000 години. София, 1930, 383-540.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *