Паметник на кан Алцек в Челе ди Булгерия, Италия

Време за четене: 4 минути

Всеки от нас е чувал историята за кан Кубрат, събрал синовете си и дал им мъдрия съвет да са заедно. Е, по добра стара българска традиция съединението ни не винаги е било успешно. Въпреки завета и доста ефективния пример със снопа пръчки, синовете на Кубрат се пръсват по краищата на света. Един от тях е и кан Алцек, който се заселва в Италия и благодарение на него днес в една област там живеят наши далечни братовчеди.

През 2016 г. в градчето Челе ди Булгерия в южна Италия бе вдигнат паметник на древния български монарх. То е било основано от българския кан Алцек в началото на VII век – 667 година.

„Не можете ли да ни направите един паметник на Алцек, ние искаме да го поставим в центъра в града. Можем и сами да си го направим, но не знаем как е изглеждал той“.

Така завърши своя емоционален разказ за историята на градчето Челе ди Булгерия д-р Паскуале Карели – нашият гид, лекар, изкушен от историята.

Кан Алцек е най-малкият брат на кан Аспарух и син на кан Кубрат, който поема с хората си към Апенините. Той пристигнал тук със своите 50 000 поданици, нарекъл планината, в подножието на която се настанили хората му – Булгерия (така се нарича и до днес).

Алцек създал и своя администрация, спечелила си славата на най-справедливата в региона, затова и всички се стремели да станат поданици на Алцек. Това са известните сведения за присъствието на Алцековите българи в региона, разказани ни лично от г-н Карели.

Г-н Джино Марота мечтаел за паметник на Алцек.

Местният градски съвет решил не просто да постави паметник на кан Алцек в града, ами и да преименува площада, където ще стои той на името на Алцек – „Piazzetta Khan Alzeco“. Д-р Паскуале Карели издал своята книга за историята на града, където специално място е отредено на Алцек. Книгата се радва на огромна популярност и се намира вече в почти всички домове в градчето.

Кметският комисар сеньор Амантея, казал: „Защо да не възродим паметта на Алцек? Опазиш ли паметта, ще опазиш и културата“…и така в града се заговорило за паметник.

И ето ни вече пред прага на мечтата – ден 6-ти юни, 2016 година. На следващия ден ще се открие паметник на кан Алцек в Челе ди Булгерия.

На входа на града ни посреща табела „Град Челе ди Булгерия“ и отдолу: „побратимен с град Велики Преслав (България).

На входа на града ни посреща табела:

„Град Челе ди Булгерия“ и отдолу: „побратимен с град Велики Преслав (България).

За миг дъхът ни спира. Това не сме очаквали!

Продължаваме по главната улица – цялата улица е осеяна с български и италиански знамена, даже в началото трудно се ориентираме, защото цветовете са същите, но в друг ред, но не, няма грешка – българският трибагреник е редом с италианския.

Пристигаме нетърпеливи на площада, където ще бъде открит паметникът. Той е превърнат в амфитеатър, мястото е изцяло облагородено с цветя, много цветя, транспаранти и фотоси го обграждат, подредени са стотици столове за гостите и жителите на града, от прозорците на най-висока сграда висят пет големи знамена – на едното пише „Челе ди Булгерия“ с герба му, на другото „Велики Преслав“ с герба му, висят знамето на Европейския съюз и от двете му страни националните знамена на България и Италия. Наоколо по пилоните на уличните лампи – български и италиански флагове. На най-видното място на площада се възправя триметровата статуя на кан Алцек, все още завита и готова за церемонията.

Разположението на Челе ди Булгерия в южна Италия, в провинция Кампания.
Разположението на Челе ди Булгерия в южна Италия, в провинция Кампания.

Денят е 7-ми юни. Целият град е в очакване на официалната церемония, вълнението се усеща навсякъде, всички чакат да стане 18 часа – времето за началото. Часът е 17 и завалява дъжд, обилен дъжд, идва от планината Булгерия.

Няма проблем – казва секретарката на градския съвет Джанфранка ди Лука – казаха, че дъждът ще спре след половин час.

Оказва се права – само след половин час се показва слънцето.

– Малко дъжд – мислим си ние – значи всичко ще върви по вода, нали така е по български!
Площадът е пълен с народ. И д-р Карели е тук и също се вълнува:

– Толкова много народ не си спомням да се е събирал тук – възкликва той. – Има много хора и от съседните градчета. – след това се усмихва. – Присъстват осем кмета на други селища, това пък никога не се е случвало.

Поглеждаме натам, хора с ленти и униформи заемат местата по първия ред. Оказват се не само кметове, а и областния управител, бивши кметове на града, управителят на националния парк „Чиленто“ в рамките на който се намира планината Булгерия и още много други.

Сред официалните лица, дошли за церемонията са и двамата български посланици в Италия – г-н Марин Райков в Рим и г-н Кирил Топалов във Ватикана, тук е и д-р Александър Горчев, който като кмет води българската делегация от Велики Преслав.

Сред официалните лица, дошли за церемонията са и двамата български посланици в Италия – г-н Марин Райков в Рим и г-н Кирил Топалов във Ватикана, тук е и д-р Александър Горчев, който като кмет води българската делегация от Велики Преслав.

Г-н Джино Марота – кметът на Челе ди Булгерия – не може да скрие вълнението и притеснението си, по-късно ще си признае, че такова събитие в неговия град никога не е имало. Той грабва микрофона и обявява началото на церемонията. Появява се духовият оркестър на града, който навлиза на площада с тържествен марш и тогава следва новата изненада за нас българите – хор от децата на Челе ди Булгерия запява българския химн на български език!

Сълзите в очите ни не могат да изкажат цялото ни вълнение. Думите звучат ясно и точно, с учудваща дикция, изпълнението е музикално прецизно и ритмично.

Целият площад е на крака. Следва италианският химн, после деца представят танцовите традиции на областта.

Следва кратка церемония по преподписване на договорите за побратимяване между Челе ди Булгерия и Велики Преслав. Д-р Александър Горчев в кратко слово затвърждава посланията към италианската страна, направени още в Преслав, и поднася на домакините подаръци.

Идва ред и на речите по повод откриването на паметника. Започва кметът Джино Марота, говори бързо по италиански, вълнува се, благодари; после нашите посланици Марин Райков и Кирил Топалов, почетните консули, бившият кмет, а от името на Фондация „Български Център Просветление“ поднасяме шепа българска пръст като символ на духовния мост, който изграждаме между нашите два народа.

Накрая думата има скулпторът Дишко Дишков – като всеки истински творец той говори малко и скромно, делото на ръцете му красноречиво говори за себе си.

Вълнението е завладяло вече всички – и българи и италианци. Кметът Марота, кметът Горчев и посланик Райков дръпват лентите, платното бавно разкрива мощната бронзова снага на българския воин. Кан Алцек, в пълно бойно снаряжение, поглежда гордо напред – към планината Булгерия, от където започва всичко, а зад гърба му се простира долината, населявана някога от гордите му българи.

Една мечта на толкова много хора – италианци и българи – намери своята реализация.

Сподели
Дамян Попхристов
Дамян Попхристов

Проф.Дамян Попхристов е един от най-сериозните изследователи и възкресители на богомилското учение в нашето съвремие. Основател на „Български център Просветление” - организация, която работи за популяризирането на истините за нашите предци и изконните български духовни ценности, за ролята и мястото на българите в социалните, културните и духовните процеси в Европа от древността до днес.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *