Празните рафтове в магазините, фалитите на банки и всичкото страдание, изпитано от близките и предците ви благодарение на БКП не са достатъчни, за да накарат българските граждани да запомнят, че комунизмът е фатален за нашата територия.
Нима ние нямаме своя Картофен глад или своя Катин, за да намразим достатъчно най-модерния и най-наглия си поробител?
Помните ли какво е било българското село преди 1944-та година? А българският град? Нашите левове са се ползвали като разменна валута по цяла Европа.
По това време в България съществуват доброволни кооперативи, които комасират земята и осигуряват машини за нейната обработка. Дребното предприемачество е живо по села и градове, а прадядо ми Мишо, родоначалник на фамилията, се е върнал преди 10 години от Аржентина и има работилница за бъчви в Ловеч, където дава хляб и занаят на няколко момчета.
Другият ми прадядо в Търново тъкмо се е отказал с декларация в Държавен вестник от правото си на собственост върху изкараното от жена му, която закупила западни модели за дантели, плетяла и продавала заедно със своите приятелки, докато гледали децата. Третият има къща в Лом, която през 30-те била известна като мястото, където отиваш като белогвардеец, за да избягаш на Запад от болшевиките.
Много от тези неща се променят след година или две, когато СССР обявява война на неутралната България, в която няма нито един немски войник, окупира я и налага кървав режим на беззаконие. Оказва се, че партизаните са били десетки хиляди, а моите роднини са били врагове на народа, защото са били трудолюбиви, достойни и са си знаели цената.
Първият спомен на баба ми, родена ’42-ра година в Лом, е как в двора на къщата гори огън, а някакви непознати хора го поддържат с книгите на баща и, фашиста-германофил, който е отведен по-късно и бит с месеци от милицията.
Ловешкият дядо Мишо, между другото и участник в безсмисленото гонене на немците през Европа, е по-късно разобличен като експлоататор на детски труд и е въдворен да работи в мебелния завод на затвора.
Следват години на бой и налагане на системата на ТКЗС-то, която като всичко през комунизма, трябвало да бъде насилена върху съгражданите ни. България премахва монархията и налага диктатурата на непросветени, озверели от властта, която им е дадена, същества.
Няма да ми стигнат и хиляда страници, за да опиша всички нещастия, които води след себе си колективизацията, премахването на частната собственост и на човешките права. Българското село, което е основната производителна единица в страната, става жертва и на насилствена урбанизация и индустриализация. Безброй измислени заводи се появяват в изпълнение на грандоманските планове за „международно разделение на труда“. България фалира официално три пъти. Българите страдат от Чернобил. Българите страдат от глад и нищета. Българите имат 14 дни отпуска годишно и нито един ден свобода.
Но най-голямата щета е, че вие, наследниците на тези хора, не помните нашия Картофен глад и нашия Катин. Тяхната памет е помрачена от вашето нежелание да ги помните и зачитате.
Вие сте склонни да забравяте историята заради днешния си ден и да влагате нов смисъл в понятията, опорочени от комунизма, какъвто всъщност не съществува.
Ваш граждански дълг е да помните, че защитата на Отечеството стои над вашите вярвания, фил-ства и фоб-ства. Отвъд заблудата ви, че пенсиите ще се вдигнат, заплатите ще станат двойни и няма да има нужда да се работи.
Ваш дълг е да четете, да мислите, а когато се налага – и да действате.
