Солунските атентати – един смел опит за промяна на статуквото в поробената от Османската империя област Македония. След провала на няколко въстания и необявяването на война на България за защита на българското население в империята, част от българската младеж в Солун се радикализира.
През април 1903 г. анархистическата група „Гемиджиите“, известна на английски и като The Dynamiters (динамитчиите) решава да приведе в действие плана си за атаки срещу европейските капитали в Османската империя. Целта им е да дестабилизират Империята и да привлекат вниманието на т. нар. Велики сили върху македонския въпрос.
На 28 април 1903 г. Павел Шатев взривява в солунското пристанище френския параход „Гуадалкивир“. Жертви няма.
Същата вечер Димитър Мечев, Илия Тръчков и Милан Арсов взривяват влака по линията Цариград-Солун. Жертви отново няма.
На 29 април Константин Кирков с 2 килограма мелинит взривява тръбите за светилен газ и водопровода на Солун. Десетина минути след изгасване на осветлението Йордан Попойорданов (Орцето) взривявява сградата на „Банк Отоман“ в града. По същото време Милан Арсов хвърля бомба в кафене „Алхамбра“, а Владимир Пингов хвърля бомба пред вратата на Топхането (Турското държавно управление) и е застрелян от войници. Костантин Кирков хвърля бомба пред солунския „Гранд хотел“.
На 30 април Кирков при опит да взриви телеграфо-пощенската станция в града е убит. Същия ден при сражение с турската войска и полиция загива и Йордан Попйорданов (Орцето). На 1 май Илия Тръчков хвърля две бомби на централната улица в Солун.
Димитър Мечев хвърля бомба пред хотел „Египет“, а Георги Богданов взривява кафене „Ноия“. Мечев и Тръчков са убити от турската полиция, а Богданов е арестуван. Същия ден Цвятко Трайков прави опит да убие солунския валия Хасан Фехти паша. След като не успява атентаторът се самоубива, като възпламенява бомба и сяда върху нея.
Солунските атентати са най-мащабната единична терористична анархистична акция в световната история до момента.
