Вълкът от „Ну, погоди“ – образ на свободолюбието в СССР

Някои хора смятат, че анимационният филм „Ну, погоди!“ („E, почакай!“) е копиран от известния си американски събрат „Том и Джери“. Това абсолютно не е вярно. Тези два филма са коренно различни и изобщо не са подобни един на друг.

В анимационния филм „Том и Джери“ главните герои са животни – котка и мишка, и наблюдаме тяхното взаимодействие. В „Ну, погоди!“ виждаме антропоморфни животни – т.е. хора в образа на животни и именно това го прави в една крайно интересна и дълбока вселена, напомняща донякъде класическите басни с главни герои животни.

В „Ну, погоди!“ се показва живота в социалистическите страни в период на стагнация (такива периоди имат в историята на абсолютно всички социалистически страни), което е много трудно за хора, стремящи се към свобода. А на тези хора се е гледало с лошо око в СССР. Героят, стремящ се към свобода, тук е Вълкът.

Творческите хора в Съветския съюз също са се стремели към свобода и са искали да покажат това. Тъй като в киното, както и изобщо в съветското изкуство е имало тежка идеологизация и забрани за засягане на определени теми, на тях им се е налагало да действат много деликатно. И те най-добре са успели да  реализират желанието си за свобода в творчеството си и покажат своята представа за света в анимациите за децата. Там има по-малко идеология и се позволява това, което не е позволено във филмите за възрастни – чудеса и необичайни неща.

В „Ну, погоди!“ героят на Вълка е показан като стиляга (младежка субкултура), не пасва на социалистическия начин на живот. Той носи ярки дрехи, има дълга коса, пуши постоянно цигари, има специфични маниери. Ние трябва да приемем, че за него е имало конкретен прототип в реалния живот, тъй като, както може да се види на скицата горе, прототипът на образа му е човек. Във филма изглежда сякаш му се подиграват, но в действителност създателите му го обичат. Всички зрители на „Ну, погоди!“ също. До голяма степен това  яркият образ на Вълка в „Ну, погоди!“ е ключов за поредицата и тя става толкова популярна, активна, атрактивна – тя рязко се отличава от другите съветски анимации.

На тази карикатура са показани реалностите на живота на стилягите в Съветския съюз в застой. Можем да кажем, че „Ну, погоди!“ можеше да се появи и се появи само в епохата на Брежнев. Не е случайно, че „тот самьй“, оригиналният „Ну, погоди!“ има издания от 1 до 16. Шестнадесетото издание на „Ну, погоди!“ е заснето през 1986 г. (1982-1986 в Съветския съюз може да се отнесе към епохата след Брежнев) и след това анимацията е надживяла своята полезност.

„Ну, погоди!“ – това е един уникален паметник на своята епоха. А „Том и Джери“ е нещо друго.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *