Работническата стачка в Пловдив – първа в окупираната Източна Европа

На 4 май 1953-а година в Пловдив избухва работническа стачка. В същите тези тютюневи складове, които за мнозина са просто руина, е даден първият отпор на сталинизма в цяла Източна Европа (преди тази в Берлин). Комунистическата партия разстрелва „туптящото си сърце“ – работничеството, стремежът към социална справедливост, стремежът към по-добър живот. По време на стачните действия се стига до репликата на другаря Иван Пръмов (свекърът на Меглена Кунева, бел. ред.): „Стреляйте!Стреляйте!“ и милицията стреля. Тогава не идват танковете – идват душегубките. Броят на убитите и починали следствие сблъсъците не е ясен, партията признава за нещо като – между 3 и 9 преки жертви, над 150 изпратени по лагери и изселени – и това по Искра Баева…

Днес се навършват 64 години от пловдивската стачка (уникален за времето си политически протест) на тютюноработничките през 1953 г. Стачката прераства в бунт, а след това същата е потушена със стрелба от милицията по протестиращите. Броят на жертвите със сигурност е десетки, а на ранените и арестуваните стотици. И, впрочем, работещите са били в същите онези тютюневи складове, които наскоро мистериозно изгоряха.

Вярвам и съм сигурен, че миналото не трябва да бъде потулвано и забравяно. Рухването на комунизма и приобщаването на България към цивилизования свят е огромен успех за страна ни, но това не означава да не помним миналото и да подминаваме зверствата на онзи режим. Напротив!

Имаме за цел поставянето на паметна плоча и ежегодното почитане паметта на жертвите, защото познанието за миналото е основата на нашето бъдеще.

Скоро, надяваме се, ще имаме възможността да ви запознаем с пълната история на това, покрито през годините от ДС събитие, а сега ето и малко детайли (из проучването на Христо Марков):

– Сред протестиращите са вкарани цивилни ченгета от ДС, които разстрелват трибуна на стачниците;

– При гарата е убит водачът на стачката Кирил Джавезов;

– Кера Вълчева от стачния комитет е премазана от милиционерска камионетка;

– Съдбата на участвалите висши комунистически партийни функционери също се променя. Командващият разстрелите тогавашен окръжен секретар на БКП в Пловдив Иван Пръмов е издигнат за министър на земеделието, на мястото на Станко Тодоров;

– Кметът Балканджиев е награден с орден за „гражданска доблест”, а началникът на милицията в града е назначен за директор на бунтовното обединение на „Тютюнева промишленост“;

А дали Паметника на съветската армия в Пловдив (Альоша) не е направен в резултат на точно този уникален граждански бунт за времето си?

Снимката е с картина на Георги Божилов – Слона „Стачката на пловдивските тютюноработници“ и е взета от сайта на Дневник.

Първоначалната идея за инициативата е на Стефан Пейков

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *