Заводът Гранитоид някога осигуряваше първокачествен цимент за цяла България

Време за четене: 4 минути

Всеки ден вървя по тротоарите на София, но вървя и непрекъснато гледам в краката си. Има ли здрава плочка, здрав капак на кабелна шахта? Почти няма. Сутрешните блокове на телевизиите постоянно показват разрушени улици и магистрали. Цената на винетките, на местните данъци непрекъснато се увеличава. Мостове, тунели, естакади се рушат и загиват хора, а защо? Отговор няма.

Сещам за нещо друго – за историята на моя дядо Илия Николов Ивков. Той воюва в Балканската война и бива върнат от фронта, за да участва в строежа на циментовата фабрика „Гранитоид“ в Батановци – фабрика, която ще произвежда 80% от ползвания в цяла България материал, във времена на бурно строителство. За нуждите от енергия на завода се изграждат ВЕЦ „Пастра“ и ВЕЦ „Рила“. Тези централи работят безотказно от началото на миналия век.

През 1911 г. фабриката „Гранитоид“ започва да работи. Тя е собственост на акционерно сдружение със швейцарско, австрийско и българско участие. Това е едно от най-големите и богати сдружения в България след Освобождението. Започва бурно развитие на промишлеността, ж.п. транспорта, фабрики и всичко това се нуждае от именно от цимент.

Granitoid,_BulgariaПреди да бъде създадена самата фабрика, през 1908 г. е създадено  командандитно дружество  „Първо българско дружество за бетонна индустрия“, тъй като в страната са започнати редица масивни строежи на нови, европейски сгради, което е изисквало значителни количества строителни материали. Дружеството е основано от група индустриалци и търговци, а видни членове са германския предприемач Едуард Наудашер, австриеца Райхард Томанек и българина Георги Атанасов, роден през 1874 г. в Сливен. Първоначалният капитал е бил 1.2 мил. златни лева. Циментът се е внасял от чужбина и са се произвеждали бетонови конструкции и изделия. 1912-1914 г. се построява циментовата фабрика „Гранитоид“ в Батановци. По време на Първата световна война доставя цимент за бетонни укрепления. През 1922 г. създава дъщерно дружество „Орион“ за добив на електроенергия от ВЕЦ „Рила“ и „Пастра“, язовир Калин. През 1924 г. се създава минно-акционерно дружество „Пирин“. През 1926 г. се пуска фабриката за гипс в с. Калугерево.

Тримата въртят успешен бизнес, изграждат мостове, ВЕЦ-ове, Софийската минерална баня, метеорологичната станция „Мусала“. Фабриката строи жилища за своите работници, изгражда общежития за несемейни наречени „бекярски“, столова, медицински център. Имало е зеленчукова градина, ферма за животни, а освен това е имало и малка зоологична градина. До входа на фабриката се построява сграда със салон за прожекции на филми театър и други дейности. Има  и други помощни помещения. Днес всичко това не съществува.

Гранитоид.jpg

Дружеството помага да бъде изградено училището, здравната служба, кметството, пощата. Тези построени сгради още стоят непокътнати от времето и се ползват. Има и частни къщи, които ще познаете по сгуробетонните блокчета, произвеждани във фабриката.

Фабриката дава 80% от всичките 225 000 т. цимент, произвеждани годишно в България през 1930 г.  Същата година са обединени дружествата и заедно с швейцарски и други чуждестранни капитали, то става най-голямото акционерно дружество на Балканския полуостров.

Image_4624136_500_0

Едуард Наудашер, австриеца Райхад Томанек и българина Георги Атанасов пред завода

Експлоататорът строи къщи за своите работници, за да бъдат осигурени и да живеят близо до завода. Ако пътувате за Батановци откъм Перник, при навлизане отдясно ще ги видите, построени са от сгуробетонни блокчета. Със същите блокчета са построени училището, общината, поликлиниката с родилно, лекар и зъболекар. Изградени са и други частни къщи, които могат да бъдат разпознати и до днес по характерните блокчета от сгуробетон. До входа на фабриката е построена „Кантината“ – нещо  като културен дом за работещите. В нея е имало голям салон със сцена и гримьорни, пиано и други помощни помещения. Салонът е работил и като кино в определени дни от седмицата. В края на двора  на фабриката е изградена малка зоологическа градина. Фабриката  строи така наречен „бекярски“ квартири за семейните работници. Ако днес се разходите из Батановци ще видите тези останки, но бетонът е непокътнат. За какво да говорим, когато тунелите и мостовете, построени с него, за всички тези години не са мръднали?

Водохващането от местността Карагьол в Рила с бетонна каскада е проектирано от  инж. Райнхар Йохан Томанек. Близо 90 години съоръженията работят безотказно, а бетонът не е помръднал. Говори ли ви нещо? Сравнете с днешното строителство на магистрали, улици, тротоари, мостове, виадукти, тунели – списъкът наистина е безкраен.

10349195_721630374590790_2213976581658988810_n.jpg

В краят на тридесетте години започва проучване на залежите от оловно-цинкова руда в Родопите. Съвместно  с немско участие, започва и самия добив на руда. Изградена е най-дългата в страната тогава въжена линия с дължина 21 км. Немският директор качва  цялото си семейство  във вагонетка и пропътуват цялото разстояние, за да демонстрират безопасността на съоръжението. Стълбовете са стоманени и никелирани където са  останали все едно вчера са монтирани.

При Жабокрекската акция през Втората световна война, комунистическите партизани на В. Демиревски пленяват кабриолета на „Гранитоид“ АД в който са директорът инж. Томанек и непълнолетната му  дъщеря. Директорът веднага е разстрелян, макар да не е германец и нацист, а австриец. Дъщеря му пък е изнасилена и ограбена. Плячкосана е и касата на дружеството, която е носела заплатите на работниците на стойност 2 млн. лв. Когато на власт идват същите тези комунисти след 9 септември 1944 г., те вече са хвърлили око на богатото дружество. През 1947 г. чрез изкупуване на акциите от държавата „Гранитоид“ АД е национализирано.

Библиография

Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1614.

Facebook Comments

1 Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.