Издигане на българското знаме в Охрид, 1941 г.4 мин. време за четене

На снимката виждате церемонията по издигането на българското знаме в Охрид на 24 май 1941 г. Охрид е освободен от югославска окупация по време на априлската война от италиански войски, които остават там по демаркационната Виенска линия, определена от външните министри на Германия и Италия Йоахим фон Рибентроп и граф Галеацо Чано на 21 април 1941 г.

Италианците обаче не бързат да предадат Охрид на българските си съюзници.

Целите на фашисткия водач Бенито Мусолина са възстановяване на величието на Римската империя, заради което и са водени войните срещу Албания и Гърция, както и участието в разбиването на Югославия.

Българската дипломация и лично Н. В. цар Борис III oбаче не се примиряват с тази историческа несправедливост и повеждат борба за присъединяването на Охрид към България. В тази борба се включват чрез масови демонстрации с лозунги за обединение и жителите на старата българска столица начело с Илия Коцарев, които за пореден път показват българското си самосъзнание.

Въпросът за съдбата на Охрид и на съседния град Ресен е поставен на много високо ниво, като българските аргументи са категорични и безпорни.

С подкрепата на Германия италианските войски са принудени да се изтеглят.

На 24 май 1941 г. българските войски издигат на тържествена церемония българското знаме над Охрид, който окончателно влиза в пределите на България. Илия Коцарев става кмет на града и остава на тази длъжност през целия период на българското му управление до 1944 г.

На същия ден, 24 май 1941 г. в 25 Обикновено народно събрание в София министър-председателят професор Богдан Филов произнася голяма реч по този повод. Под бурните аплодисменти на народните представители от всички парламентарни партии той обявява обединението на България „от Дунав до Бяло море и от Черно море до Охрид“. За последен път българската политическа класа ще е изцяло обединена в радостта си от изпълнението на националния идеал – обединението на българските земи.

Интересно е, че тази знаменита реч намира своето музикално настояще в парчето „Разговор с дядо“ на хипарската група Джендема.