Осман Нури Ефенди – спасителят на Пещера по време на Априлското въстание

Осман Нури Ефенди е жив до ден днешен в паметта на гражданите на Пещера, които почитат своя избавител и всяка година поднасят венци пред паметника му.

Снимка: Тома Ушев

Във времена, когато в Османската империя са се режели главите на бунтуващите се против властта, един мюсюлманин – Осман Нури Ефенди, спасява град Пещера от съдбата на съседния му Батак. Изправил се сам срещу башибозука, той, съвсем като на кино, заявява, че би споделил съдбата – добра или зла – на християните в Пещера. След Освобождението той осиновява много останали без родители българчета, помага и за създаването на новата българска държава. Строител на нова България.

Събитията, довели до героизма на Осман Ефенди, се разиграват през април 1876 г.

В енциклопедията „България“ е посочено, че „жителите на Пещера вземат участие в Априлското въстание“. Грешката е повече от значителна! Пещерци не участват с оръжие в ръка във въстанието. Участват обаче в спасяването на въстаници.те от селищата в Баташката планина. Главен техен представител в тази дейност е Осман Ефенди!

Другарят на Левски – Отон Иванов – описва назряването на Априлските събития в Пещера така: „Васил Петлешков донел от Панагюрище 4 прокламации…, от които една за Батак. Стоян Попов (председател на комитета в Пещера – бел. Т.Б.) дал едната на баща си да я прати в Батак по пещереца Георги Вълчанов, но Вълчанов я дал на слугата на Димитър Голака – Митьо Тумбев (батачанин), за да я занесе в Батак, но Тумбев, като минувал край турските кафенета, хванал коня му Махмуд Щърбия, разтърсил го и намерил прокламацията. Това било преди Гергъовден два дни.“ [1]

Необмислената постъпка на Ст. Попоя парализирала всякаква възможност за въстание в Пещера [2]. В Пещера започват арести. Властта в Пазарджик мобилизира околните запасни помаци в башибозушко опълчение. Войнстващи османски проповедници подготвят братоубийствената война на българските мюсюлмани срещу българите християни в Родопите. За противодействие на българската революция е организиран и Чепинският мюсюлмански комитет. Въоръжените до зъби мюсюлмани от Тъмраш до Неврокоп и Драма са готови за кървавата „падишахдина“ ‘царска сватба’ – както наричали клането на друговерци и опожаряването на техните села [3].

index.jpgСъбитията, станали в Батак, Брацигово и Радилово, са известни на всички. След погрома на въстанието в баташката и брациговската крепост дошъл ред и на „каурите в Пещера“. Така се създава обстановката, която изтиква на преден план в пещерската история името на Осман Ефенди.

Първото съобщение за спасяването на Пещера прави Дуко Дуков, като докладчик на Османовата молба пред VII-то обикновено Народно събрание на заседанието на 11.XII.1893 г. Народният представител съобщава, че към съобщението на молителя е приложено едно удостоверение от Пазарджишкото общинско управление, в което се казвало: „Дава се насгоящето свидетелсгво на Осман Нури ефенди, че той със своето благоразумие и човеколюбиво застъпничество през 1876 г. можа да спаси града ни от нахлуванията на разните башибозуци, които разярени, с твърдото намерение идеха да убиват, обират и опожаряват всичко, каквото се намереше в града българско. Едни от казаните башибозуци по негово умно разпореждане, чрез техните началници даже не можаха да стъпят в града“.

За тези събития пещерският историк Ив. Попов, без да знае за съществуването на документите в Народното събрание, привежда спомените на свидетеля Петър Учкунов:

„Пещерските турци (разбирайте мюсюлмани – бел. Т.Б.) още същия ден на 21.IV., по пладне, вече знаели станалото в Панагюрище… Сами турците вземали енергични мерки за своята безопасност. Те били нащрек, завардили изходите, а щом се открило и писмото, щом пипнали края на нишката, настървено се спуснали да ловят где когото могли. При това положение на нещата, при това повдигане на пещерските турци и местната турска власт нащрек на бългаеите и на комитета в Пещера не останало да направят друго освен това, което техните сънародници направили във всички смесени български селища, гдето също имало комитетски организации, да помислят за собственото си спасяване. И наистина още същия ден въоръжените пещерски турци искали да ударят по българите. Като се научили за заловеното писмо, възбуждението се усилило още повече. Почнали да подговарят да се нападне, да се ограби и изгори градът.

Обаче пещерският гражданин Осман ефенди, турчинът-учител и духовно лице в Пещера, със значително образование, получено в пловдивското висше духовно училище, и с доста силно влияние над сънародниците си от Пловдив до Неврокоп, се противопоставил на това предложение:

– Сакън, огън ще внесете! – казал на едноверците си. Само когато минете през трупа ми, можете да ударите града!

– Какво го слушате бе? Не виждате ли, че и той е комита като българите!  – викал срещу него Айти ефенди,

Тъй описваше пред мен при разпита ми тая сцена дядо Петър Учкунов. Другите турци обаче възприели благоразумния съвет на Осман ефенди и се спуснали да гонят буйния си съгражданин. Същото си успокоително влияние Осман ефенди упражнил и върху башибозука, който на другия ден и през следващите дни се стълпил в Пещера и около града и проявил същото попълзновение да нападне и плячкоса града. Със заповед „Тери!“ (Назад!) той ги извежда от града.“

Същата версия в съкратен вид присъства и в монографията на П. Велков (82).

Третото съобщение за тези събития прави Карахюсеин Керимов по разказ на Хатидже, дъщерята на Осман Ефенди.

„Само на 15 км разстояние до град Пещера – пише той – от горящото в пламъци село (Батак – Т.Б.) се издигат писъци до небесата. От кръвясалите очи на башибозуците, след като измъчват децата по най-различен начин, под ръководството на Мемед Барътханлъ се отправят към Пещера, с намерение да окъпят и този град в кръв. Обаче в онези времена ползващата се с доверие фамилия на Осман ефенди показва голяма човечност. Той пресича пътя на побеснелите главорези, които пак идват да пият човешка кръв. Съобщението, което башибозуците изпращат в Пещера, развълнувало целия град. Населението, знаейки, че след малко ще бъде опожарен градът, от уплаха не знае какво да прави. Турци и българи (разбирайте мюсюлмани и християни – бел. Т.Б.) заедно започват да търсят начин за спасение. Отиват с молба при Осман ефенди. Той заемал отговорен пост. Бил мюфтия. Думата му се слушала из цялата Тракийска низина. Човечноста подтиква Осман ефенди към подвиг. Той посреща башибозуците към края на града и не им позволява да влязат вътре, като казва: „Само през трупа ми можете да влезете в града“. Башибозуците са принудени да се върнат. Не закачат никого от Пещера…“

Четвъртото съобщение е най-достоверно. Присъства в думите на председателя на Прошетарната комисия на Народното събрание, който преразказва съдържанието на удостоверениета, издадено от Пещерската общинска управа, за заслугите на Осман Ефенди към Пещера, срв.:„Башибозуците, когато са отивали за Батак и са се връщали оттам, за да отиват да опожарят и други места, той сам е излязъл пред тях и не ги е оставил да влязат през тия места и да правят пакости“. Вижда се, че всичко съобщено от Ив. Попов и Карахюсеин за личното присъствие на Осман Ефенди срещу тълпите на башибозуците пред подстъпите на Пещера изцяло отговаря на истината. В тази позиция пред башибозуците се появява обаче едно важно обстоятелство, което представя героизма на Осман Ефенди в особена светлина.

Защитникът на Пещера, въоръжен само със своя небивал авторитет сред мюсюлманите в Пловдивско и Неврокопско, застава срещу една от най-черните фигури в българската история – българина Ахмед ага Барутанлията, палача на Батак. „Това е един брутален невежа – пише за него американският журналист Макгахан, – който не може нито да чете, нито да пише“ [4]. Читателят може да си представи пред какъв башибозушки звяр е била защитена съдбата на Пещера от крехката фигура на Осман Нури ефенди. Когато малцината останали живи от погрома на Ахмедаа батачани се завръщат по домовете си, заварват само пепелища и разпръснатите кости на хиляди свои роднини. От Пещера под блаюсловената десница на Оаиан Нури ефенди не падна и косъм!

Във връзка с историята на града е необходимо да се знае нещо повече за българина Ахмед ага Барутанлията. Той умира прокажен в родното си село Барутин, изоставен от роднините си. Погребва го неговият стар враг, баташкият войвода Ангел Керелов. Старейшините на селото обявяват табу над неговия гроб. Съвсем случайно през 1975 г. открих (Тодор Балкански, бел. ред.) гроба на кръволока, оставен без знаци и без надпис, изолиран чрез един страничен път в левия край на селското гробище. Позаинтересувах се за родословието на Барутинеца, придобил не по-малка слава от тази на Осман Ефенди, но с противоположен знак. Неговото родово име е Ахмед Касалицки. Баща му е бил преселник, помак от драмското село Касълъ. След разорението на юруците купува част от техните пасища около с. Барутин, Доспатско, където основава и днешния Касалицки род. Родът му живее в едноименната Касалицка махала на граничното село.

А що се отнася до достоверноста на спомените за личната среща на Осман Ефенди с кръвника Ахмед ага при спасяването на Пещера, има и друго изрично свидетелство. Хронистът на Брациговското въстание Атанас Мишев пише в своите спомени: „Колкото за мъките въобще на пещерци старецът (П. Кънев – бел. Т.Б.) разказа следното: когато вие (в Брацигово) бяхте заградени от турците, башибозушките главатари, именно барутанлията Ахмед ага,… много мъки ни зададоха, като ни искаха хляб, но благодарение на Осман ефенди гражданите ни се избавиха от тегло. Те принуждаваха нашите хлебари и дюкянджии да отворят фурните и дюкяните си и насила искаха да зимат хляба и др. Нашите им се противиха. Един от противящите се беше и нашият зет Никола Веселинов. Него би до умиралка един башибозушки юзбашия, защото не щял да отвори фурната да им пече хляб. Донесоха го с тезгере у нас и ето го где лежи още.“

Библиография

Източник: Promacedonia, „Осман Нури Ефенди – Големият помак на българите,
Ономастична просопография“, Тодор Балкански, ИК „Знак’94“, Велико Търново, 1997

1. Отон Иванов, Кратки бележки по въстанието през 1876 лято. – В: Април 1876. Спомени. С., 1976, с.458.

2. В. Унджиев, Васил Петлешков, С., 1935, с.45.

3. Вж. в: България през погледа на чешки пътешественици. С., 1984, с.87.

4. Вж. при Т. Делчев Димитров, Макхаган. 1844-1878. Биография, документи и материали. С., 1977, с.86

 

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *