Това е една зловеща история за братоубийства и невъобразимо предателство на собствения ни народ, укривана седем десетилетия. През нощта на 7 срещу 8 юни 1946 г. по лична заповед на комунистическия диктатор Георги Димитров са избити над 200 лидери на македонските българи, живеещи в рамките на отечеството. Тяхното ликвидиране е било нужно, за да бъде изпълнен пъкления план за дебългаризирането на Пиринския край, провеждан от едни етнически българи спрямо други – нечувано предателство, без аналог в световната история.
На 7 юни 1946 г. бе нанесен тежък удар върху тогавашното ВМРО.
През тази злокобна нощ близо 200 родолюбиви македонски българи от цяла България – ръководители, членове или привърженици на организацията потъват в неизвестността на окупираната от комунистите страна. Сред тях са Георги Настев, Страхил Развигоров, Владо Куртев, Йосиф Марков, Коста Ризов, Гошо Атанасов, Михаил Карайорданов, Евтим Орлето, Атанас Пашков и др. В сражение загива майор Кирил Дрангов. Съпругите и децата им биват изселени, интернирани или просто изхвърлени от домовете им и оставени на произвола на съдбата.
Предателската роля на Българската работническа партия (комунисти), преименувана впоследствие на БКП, по отношение на македонските българи започва още в първите седмици след деветосептемврийската окупация на страната. Тогава българските комунисти се споразумяват с другарите си от комунистическите партии на Югославия и Македония да пропагандират обединението на измисления “македонски” народ, да обявят българите от Пиринско за “македонци” и в крайна сметка да присъединят района към прохождащата социалистическа република Македония.
Това е част от плана на Сталин за сливането на България и Югославия в една голяма южнославянска федерация.
Чрез своите местни структури БРП (к) започва систематична пропаганда в Пиринско. Но среща упоритата съпротива на все още съществуващата опозиция. Включително и на ВМРО, чийто лидери продължават да отстояват, че Македония е и трябва да бъде неделима част от България.
В началото на юни 1946 г. Сталин нарежда на Георги Димитров и Йосип Броз Тито да се ускори македонизирането на българите в Пиринско. Комунистите обаче знаят, че при наличието на ВМРО това ще бъде твърде мъчително. Опасяват се и от въоръжена съпротива. Затова пристъпват към унищожаване на организацията. Тогавашният началник на контраразузнаването Стефан Богданов по-късно ще разкаже, че лично министърът на вътрешните работи Антон Югов им предава указанията на Георги Димитров: “да се ликвидират безшумно и без съд група от пет-шест македонски терористи, които нямаха нито един извършен терористичен акт против отечественофронтовската власт”.
Сред главните екзекутори е някогашният член на протогеровисткото крило на ВМРО, впоследствие висш функционер на БКП – Лев Главинчев. Той превръща в кървава саморазправа преследването и избиването на елита на македонските българи – може би яростна мъст срещу привържениците на Ванчо (Иван) Михайлов, който през 30-те г. на ХХ в. издава смъртна присъда на Главинчев.
Броят на арестуваните и избитите в тази акция не е установен с точност. Техните наследници смятат, че те са над 200 души.
Ако приемем за достоверен цитатът от думите на Павел Главинчев, брат на Лев Главинчев, че той е убил “226 македонски фашисти…”, можем да смятаме, че това е относително точна цифра. Но дали е така наистина? Твърди се още, че от всички задържани са оцелели едва четирима души. Всички останали са принесени като жертва на антибългарската политика на Българската комунистическа партия, която до ден-днешен не се е извинила дори за тези си действия.
След като се разправят с лидерите на ВМРО, палачите пристъпват към действие. На пленума на ЦК на БКП през август 1946 г. е взето решение за отварянето на “македонски” училища, в които да се преподава на новосъчинения македонски език, да се учи историята на българите, фалшифицираната като “македонска”. В Пиринско са приети десетки учители от Социалистическа република Македония, открит е Македонски народен театър в Горна Джумая (дн. Благоевград). Единствената причина планът по обезбългаряването да не е толкова успешен, колкото в република Македония е, че Тито и Сталин се скарват и чак тогава българските комунисти прекратяват кампанията си. Това им действие е довело до това някои хора да имат по четири паспорта – български, после македонски, после югославски, после пак български.
Като епитафия върху незнайните гробове на повечето от тези над 200 жертви, може би най-добре подхождат думите на известния български юрист – проф. Георги Генов, написани в тефтера на Коста Ризов през октомври 1945 г., докато и двамата са следствени политически затворници в Централния Софийски затвор:
“И аз, и Вие до голяма степен сме жертва на нашата голяма любов към Целокупното българско отечество и главно към Македония. Никога не съм допускал, че нейния български характер може да бъде отречен от българи, дори като момент на най-голям опортюнизъм… Смятаме, че сме били прави и не се отказваме от него. Затова и по-леко ще пренесем нашата тежка участ, както са я понасяли хиляди мъченици в името на правдата и истината.”
Интервю с Михаил Развиров, син на Страхил Развигоров пред БГНЕС – „В Македония Тито започна масовите убийства по-рано„:
Интервю с Аглика Маркова, дъщеря на Йосиф Марков пред БГНЕС – „Нашите майки до сетния си дъх чакаха мъжете си„:
Последното интервю на Ванчо Михайлов за предаването „Всяка неделя“:
Моля, изписвайте името на Иван Михайлов, поне като Ванчо.. знаете, че „Ванче“ е на измисления език, спрямо който той се е борил..
Прав сте, разбира се. Поправено е!