По повод съвсем целенасоченото изказване на руския президент Владимир Путин за „македонската земя“ на 24 май 2017 г. и реакциите – и, надявам се, размислите – които то повдигна, бих желал да представя на вашето внимание два може би съвсем непознати за широката публика документа.
Първият се отнася до политическия статут и развитие на княжествата Влахия и Молдова (Румъния) след подписването на Одринския мирен договор на 14.IX.1829 г. между Русия и Османската империя.
В своето изложение докладът на английския консул Самуел Гарднър напълно кореспондира с написаното от нашите национални дейци Георги Раковски, Христо Ботев, Захари Стоянов и др. по повод руската „добронамереност“ към българите още през XIX в.
Вторият документ е проект за съюз между Гърция и Румъния, който е трябвало да бъде сключен през далечната и ключова за новата българска история 1876 г. Целите на двете държави, заложени в него, са изключително сходни с тези, които по-късно си поставят Гърция и Сърбия в свой договор от 1913 г., реално отприщил Междусъюзническата война. Любопитни в този проектосъюз са някои логически недомислици спрямо останалите балкански народи (в частност т.нар. от тях „славяни“), които в последствие се доусъвършенстват в Гръко-сръбския договор.
1.
КНЯЖЕСТВАТА ВЛАХИЯ И МОЛДОВА СЛЕД ОДРИНСКИЯ МИР
Доклад на Самуел Гарднър, консул на Великобритания в Яш, до Палмерстон от 10.XI.1836 г. (вж. Public Record Office, FO 78/290, p. 146-151). Публикуван в: Тодорова, М. Подбрани извори за историята на балканските народи (XV-XIX в). София: Парадигма, 2008, стр. 342-344.
Одринският мирен договор откри княжествата на Молдова и Влахия за интригите на руския кабинет, който се зае с новата им организация, изхождайки единствено от собствените си интереси. Това [ново устройство] беше поверено на генерал Киселев, безусловно способен човек. Той изпълни задачата си по начин, който отговаряше на възгледите на неговото правителство.
В началото неговият Органически статут, уставът на княжествата беше одобрен и представен пред Европа като доказателство за просветната политика на Русия. Едва обаче отшумяха панегириците по негов адрес, когато по заповед на това правителство беше забранено изданието му, което се появи във Влашко; той беше остро порицан и оттогава си остана мъртва буква. Тук той никога не успя да види бял свят и е невъзможно да бъдат разбити катинарите на архивите, където той се радва на необезпокояван покой.
Изборът на господар беше представен съгласно с членовете от устава на одобрение на сюзерена и на покровителстваната сила. В княжеството, за което излагам своите наблюдения, бяха представени четири кандидатури. Влиянието на генерал Киселев предопредели без ни най-малка съпротива или намеса от страна на Дивана избора на княз Гика, по-рано известен като чужд на всякакви почтени принципи, но същевременно много способен и както естествено се прие, предан на интересите на силата, която го назначи. Ратификацията беше получена лесно от Цариград, като самоският княз Богориди постави като условие женитбата на господаря с дъщеря му. В началото несполучилите кандидати изглеждаше да са се примирили във всяко отношение: княз Алеко Гика, един от сегашните водачи на опозицията, прие портфейла на Министерството на вътрешните работи, а Росновано, един изключително влиятелен човек и другия разочарован кандидат, стана ковчежник…
Едно наблюдение, което предоставям на вниманието на Ваше Превъзходителство, ще покаже политиката на Русия по отношение на тази страна и намеренията, които тя има отдавна.
При присъединяването на Бесарабия през 1812 г. беше постановено собствениците на имоти в тази провинция, които остават османски поданици, да бъдат принудени да ги продадат. След размисъл обаче руското правителство почувства преимуществата, които би получило, ако ги остави да бъдат собственици на имоти в Русия; те биха били гаранция за поведението им и следователно постановлението беше отменено.
Макар да беше обявено, че имотите не могат да бъдат разширявани чрез покупки, това също беше фактически разрешено несъмнено поради същите мотиви. Мога да посоча г-н Росновано, който спомена, че неотдавна е направил една много значителна покупка чрез един османски поданик. Това дава на Русия огромно влияние, тъй като много от богатите боляри имат имения из двете империи, а при такова положение те неизменно се ориентират към силата, която упражнява най-прякото и голямо влияние – Русия, докато влиянието на другата е почти незабележимо.
Населението на тази провинция се състои от 170 000 семейства.
Селяните данъкоплатци наброяват около 140 000 семейства и плащат поголовен данък. Тяхното освобождаване беше гарантирано от Органическия статут, но макар че те не са прикрепени към земята, произволите, на които са изложени, и отношенията с господарите им ги правят фактически крепостни.
Съществуват обаче и множество изключения и не по-малко от 15 000 семейства сред тях са собственици на земя и независими. Характерът на молдовския селянин е положителен – той е активен, здрав и смел. Останалото население е хетерогенно и се състои от принизени цигани (париите на страната).
Те са многобройни, може би около 50 000, в състояние на пълно подчинение. Евреите са около 40 000. Има и множество села на руси и на унгарци; първите са една секта, изгонена от Русия поради някои обреди и поверия, осъдени от гръцката църква. Молдовският селянин не изпитва симпатия към руския си брат по вяра, а военната повинност, която му въздейства най-силно, го кара да гледа със страх и омраза на това правителство.
Чувствата на по-голямата част от населението са решително и национално враждебни както към Русия, така и към Турция.
Едно любимо предположение тук, което, казват, че разделя и князът, е, че един ден провинциите Сърбия, Влахия и Молдова ще бъдат обединени под една корона и ще образуват независима държава. Тя ще обхваща население е общ произход, изпълнено със силен национален дух и говорещо на един език; това са почти шест милиона, включително и братята в Буковина и Бесарабия…
Устройството на това княжество и близостта му до руската граница са дали руски отпечатък върху всяко нещо: руски нрави и обичаи, руски униформи, казаци, пръснати из цялата страна. Те наистина са молдовци, но наистина голям политически ход е да се накара окото да привикне към приликата. По такъв начин, ако това княжество бъде присъединено утре към непосредствения си съсед, никаква външна промяна няма да се забележи.
2.
РУМЪНСКИ ПРОЕКТ ЗА СЪЮЗ С ГЪРЦИЯ
1876 Г.
Румънският външен министър Н. Йонеско до гръцкия генерален консул в Букурещ Кл. Рангавис, октомври 1876 г. (вж. Kofos, Е. Greece and the Eastern Crisis, 1875-1878. Thessaloniki, 1975, р. 71). Публикуван в:
Тодорова, М. Подбрани извори за историята на балканските народи (XV–XIX в). София: Парадигма, 2008, стр. 357.
Гърция и Румъния трябва да бъдат съюзници и да координират действията си, за да построят един нов свят на Изток. За тази цел:
- Румъния заявява, че не търси териториално разширение и специално покровителство за сънародниците си в Турция.
- Тя тържествено признава, че Гърция трябва да се стреми към териториално разширение и покровителство над сънародниците си даже в страните, населени с румънци. Нещо повече, Румъния е готова да помага на Гърция за достигане на тази цел.
- Гърция се задължава да уважава гражданските свободи на румънската общност, която живее в Гърция.
- Гърция и Румъния ще уважават другите нации на Изтока, които не принадлежат на гръко-латинската раса, а именно албанците и други второстепенни нации, и ще им разреши свободно да определят националното си съществуване. Спрямо славяните Румъния и Гърция ще образуват общ фронт.
Гърция и Румъния ще действат съвместно на горната основа. В случай на несъгласие те ще се обърнат към трета приятелска страна или видна личност.
По такъв начин гражданските свободи на всички националности ще бъдат зачетени и три основни сили ще се появят на Изток: гърци, румънци и славяни. Тримата князе ще образуват висш съд, който ще разглежда общите дела.
