Шеф на браншова организация заяви, че парите са над човешкото достойнство. Или може би е по-правилно да го нарека началник на хотелски райсъвет?
„Клиентът винаги е прав“. Капиталистически слоган, пречупен през социалистическа призма. В този случай може жена да бъде удряна. Може да не се говори за това. Унижението е позволено. Не просто е позволено – трябва да мълчим в името на всеобщото благо. Защото всеобщото благо стоеше над това на индивида, нали така?
Всички сме свидетели на това нафталиново мислене, което ни заобикаля навсякъде – в работата, в университета, дори и в магазина. Мисленето, че някой винаги ти е длъжен, насаждането на чувство, че винаги дължиш нещо някому. Социализмът е неработещ строй, който така и не си го призна, но за сметка на това обича да обвинява най-онеправданите. Кога ще се усетим, че индивидът е важен, не псевдоавторитетът?
Как Великобритания, при всичките й недостатъци, още през 1998 г. чрез Британското министерство за култура, медии и спорт (DCMS) дефинира креативната икономика като:
„Онези индустрии, които имат своя произход в индивидуалното творчество, умения и талант и които имат потенциал за богатство и създаване на работни места чрез създаването и експлоатацията на интелектуална собственост“.
Да, креативна икономика. Не контролирана, не „трябва-да-бутна-рушвет-на-еди-кой-си“. А креативната икономика се среща само в пазарни икономики, в които можеш да се възползваш от интелектуалната и художествената свобода, липсата на цензура, достъпа до знания, наличието на частен капитал и свободата да се определят пазарни цени и където населението може да упражнява Собствен избор по отношение на това, което избираш. Контролираните икономики могат да позволят на избрани индивиди да бъдат творчески, но не могат да поддържат креативна икономика.
Та, докога ще се задъхваме с мисленето, че само „богоизбрани“ могат да творят смисъл, а останалите мият подове или издават документи? И ако не си от тези богоизбрани, търпиш абсолютно всичко, без да гъкваш, без да се обаждаш.
Абстрхирайте се от тази интелектуална диктатура и творете. Намерете нещо, което ви доставя удоволствие, полезно е за обществото и има перспектива. Знам, звучи утопично, но сме длъжни да го направим. Поне да опитаме. Друг начин за преборване на тази чума, която съсипва същността, не виждам.
